Така е бил хвърлен хромият Вулкан сред съвета на боговете. При гледката на Вулкан боговете се засмели. При вида на Марат мнозина се засмяха, други бяха обхванати от отвращение, трети потръпнаха. А последните имаха право.
И все пак Марат не участваше в Комуната. Той не беше избран за неин член. Той беше доведен. И остана.
Направиха му — за него, изрично за него, — журналистическа ложа. Само че, вместо журналистът да е под ръка на Комуната, както „Логограф“ беше под ръка на Събранието, Комуната попадна под ноктите, под лапата на Марат.
Така както в хубавата драма на нашия скъп и голям приятел Виктор Юго Анжело властва над Падуа, но чувства Венеция над себе си, по същия начин Комуната властваше над Събранието, но чувстваше Марат над себе си.
Вижте как се подчини на Марат тази горделива Комуна, пред която коленичеше Събранието! Ето едно от първите решения, които взе:
Занапред печатниците на кралските отровители ще бъдат конфискувани и ще бъдат предавани на печатари патриоти.
Сутринта в деня, когато декретът трябваше да бъде приет, Марат го изпълни: той отиде в кралската печатница, накара да привлекат една от пресите при него и да отнесат с торби всички подходящи букви. Не беше ли той пръв измежду патриотите печатари?
Събранието, изплашено от кланетата на 10 август, се бе оказало безсилно да им попречи — бяха клали в двора му, в коридорите му, пред вратите му.
Дантон беше казал:
— Там, където започва действието на правосъдието, там трябва да спре народното отмъщение. Поемам задължението към Събранието да защитя хората, които са в неговите граници. Ще тръгна начело на тях. Отговарям за тях.
Дантон беше казал това, преди Марат да отиде в Комуната. От момента, в който Марат влезе в Комуната, той вече не отговаряше за нищо.
Изправен срещу змия, лъвът я заобиколи — той се опита да се направи на лисица.
Лакроа, бившият офицер, този атлетичен депутат, една от стоте ръце на Дантон, се качи на трибуната и поиска да бъде назначен от командващия Националната гвардия, от Сантер — човек, за когото самите роялисти бяха съгласни, че под грубата му униформа се крие състрадателно сърце, — Лакроа поиска да го назначи военен съд, който да съди без прекъсване швейцарците, офицери и войници.
Ето каква беше идеята на Лакроа или по-скоро на Дантон: Този военен съд ще бъде сформиран от хора, които са се били. Хората, които са участвали в битките, са смели хора — обаче смелите хора ценят и почитат смелостта.
Впрочем дори за това, че са победители, те биха били отвратени да осъдят победените.
Не бяха ли ги видели тези победители, пияни от кръв, с вдигаща се от тях пара от сечта, да щадят жените, да ги защитават, да ги извеждат?
Един военен съд, избран измежду бретонските или марсилските федерати, измежду победителите, в края на краищата би бил едно спасение за пленниците. И доказателството, че това беше една мярка на снизхождение, бе, че Комуната отхвърли предложението.
Марат предпочиташе клането — така щеше да се свърши по-бързо. Той искаше глави, още глави и пак глави!
Числото им, вместо да намалява, щеше все така да нараства — най-напред бяха петдесет хиляди, после станаха сто хиляди, после двеста хиляди. Накрая той поиска „двеста седемдесет и три хиляди“. Защо беше тази чудновата сметка, защо му беше това странно число?
Той самият бе твърде затруднен да каже. Той искаше клане и това бе всичко. И клането се организира.
Така че Дантон повече не стъпи в Комуната. Както казваше, работата му на министър го поглъщала.
Какво правеше Комуната? Тя изпращаше депутации в Събранието.
На шестнайсети там се явиха три депутации една след друга. На седемнайсети се яви нова депутация.
„Народът — заяви тя — се умори от това да не бъде отмъщавано за него. Бойте се, да не раздаде сам правосъдие! Тази вечер, в полунощ, камбаните ще ударят тревога. Трябва да има един углавен съд в Тюйлери, с по един съдия от всяка секция. Луи XVI и Антоанета искаха кръв. Нека видят как тече тази на техните сподвижници!“
Дързостта и принудата накараха двама мъже да скочат — якобинецът Шодийо и дантонистът Тюрио.
— Тези, които идват тук, за да искат клане — каза Шодийо, — въобще не са приятели на народа. Те са негови ласкатели. Иска се създаването на една инквизиция. Ще се боря против това до смърт.
— Вие искате да опозорите революцията! — провикна се Тюрио. — Революцията не принадлежи само на Франция, тя принадлежи на човечеството!
След петициите дойдоха заплахите. На свой ред започнаха да прииждат представителите на секциите, които казваха:
— Ако след два-три часа още не е назначен началник на съда и не се е задействала съдебната процедура, в Париж ще се случат големи нещастия.