При тази последна заплаха Събранието беше принудено да се подчини и гласува за създаването на един извънреден трибунал.
Това искане беше отправено на седемнайсети.
На деветнайсети трибуналът беше създаден.
На двайсети трибуналът започна работа и осъди на смърт един роялист.
На двайсет и първи вечерта, осъденият от предишния ден беше екзекутиран при светлината на факли на площада на Карусел.
Впрочем въздействието на тази екзекуция беше ужасно. Толкова ужасно, че дори самият палач не можа да устои.
В момента, когато показваше на народа главата на този първи осъден, който трябваше да отвори широк път за погребалните коли, той нададе вик, остави главата да се търкулне по паважа и падна възнак.
Помощниците му го вдигнаха — той беше мъртъв.
163.
Кървавата революция
Революцията от 1789 година, сиреч тази на Некер, Сийес и Байи, беше свършила през 1790 година. Тази на Барнав, на Мирабо и на Лафайет свърши през 1792 година. Великата революция, кървавата революция на Дантон, Марат и Робеспиер, беше току-що започнала.
Преплитайки имената на последните три личности, ние не искаме да ги смесваме в една и съща преценка. Напротив, те представляват в очите ни със своята ясно различима индивидуалност трите лица на трите години, които ще изминат.
Дантон — олицетворението на 1792; Марат — на 1793; Робеспиер — на 1794 година.
Впрочем събитията се ускоряваха. Нека ги видим, а после ще разгледаме начините, чрез които се мъчеха да ги изпреварят или настигнат Националното събрание и Комуната.
Впрочем ето че почти започнахме да пишем история — всички герои на нашата книга, само с няколко изключения, вече потънаха в революционната буря.
Какво стана с тримата братя Шарни — Жорж, Изидор и Оливие? Те са мъртви. Какво стана с кралицата и Андре? Те са затворнички. Какво стана с Лафайет? Той избяга.
На 17 август с едно обръщение Лафайет призова армията да тръгне към Париж, да възстанови конституцията, изоставена на 10 август, и да възстанови краля на трона.
Лоялният човек Лафайет беше изгубил ума си като всички останали. Това, което искаше да направи, беше да отведе прусаците и австрийците право в Париж. По инстинкт армията го отхвърли, както осем месеца по-късно отхвърли Дюмурие.
Историята би преплела едно с друго имената на тези двама мъже — искахме да кажем би ги приковала, — ако Лафайет, ненавиждан от кралицата, не бе имал щастието да бъде арестуван от австрийците и изпратен в Олмуц: пленничеството заличи спомена за дезертьорството.
На осемнайсети Лафайет премина границата.
На двайсет и първи онези врагове на Франция, онези съюзници на монархията, срещу които беше насочен 10 август и срещу които щеше да бъде насочен 2 септември, онези австрийци, които Мария-Антоанета призоваваше да й дойдат на помощ през онази светла нощ, когато луната, минавайки през стъклата на спалнята на кралицата, хвърляше светлина върху леглото й, та, същите тези австрийци обсадиха Лонгви.
След двайсет и четири часова бомбардировка Лонгви се предаде.
В навечерието на това предаване на другия край на Франция се надигна Вандея — полагането на духовническата клетва беше причината за това надигане.
За да отговори на тези събития, Събранието назначи Дюмурие за командващ Източната армия и постанови ареста на Лафайет. Тя реши също така, че щом градът Лонгви бъде върнат незабавно под властта на френската нация, всички къщи, с изключение на националните, ще бъдат разрушени и изравнени със земята. Прие закон, с който изпращаше на заточение всички незаклети свещеници, разреши домашните обиски, конфискува и обяви за продан всички имущества на емигрантите.
Какво правеше през това време Комуната? Ние казахме кой беше оракулът й — Марат.
Комуната гилотинираше на площада на Карусел. Даваха й по една глава дневно. Това беше твърде малко. Но в една брошура, която се появи в края на август, членовете на трибунала обясниха каква огромна работа са свършили, за да получат този резултат, колкото и малко удовлетворителен да е той. Вярно е, че брошурата беше подписана: Фукие-Тенвил!
И така, вижте за какво мечтаеше Комуната. Ние ей сега ще присъстваме на реализацията на тази мечта.
На двайсет и трети вечерта тя даде кратък отчет за делата си. Следвана от една сган, насъбрала се от предградията и халите, депутация на Комуната се яви към полунощ в Националното събрание.
Какво искаше тя? Затворниците от Орлеан да бъдат доведени в Париж, за да понесат наказанието си. Обаче затворниците от Орлеан не бяха съдени.