Оригиналният акт носи четирите подписа на Панис, Сержан, Дюплен и Журдьой, но в полето отстрани се намира още едно име, парафирано само с един от четирите подписа по един неясен начин, но все пак може да се разпознае подписът на Панис.
Това име беше името на Марат. На Марат, който нямаше правото да бъде в този комитет, след като не беше член на Комуната. С това име убиецът се оказа натрапен във властта!
Ще го видим да се разгръща в ужасяващото развитие на своето всемогъщество.
Казахме, че Комуната не проточи нещата във времето, както стори Събранието.
В десет часа комитетът по надзора беше създаден и даде своята първа заповед. Тази заповед имаше за цел да бъдат прекарани от Кметството, където заседаваше комитетът — Кметството беше тогава там, където днес е префектурата на полицията, — да бъдат прекарани от Кметството в Абатството двайсет и четири затворници. От тези двайсет и четири затворници осем или девет бяха свещеници, сиреч осем или девет носеха най-ненавистната дреха, най-мразената от всички, облеклото на хората, които бяха организирали гражданската война във Вандея и на юг, а именно духовническото расо.
Накараха да ги вземат от затвора федератите от Марсилия и Авиньон, докараха четири фиакъра, накараха да се качат по шестима от задържаните във всеки фиакър и потеглиха.
Сигналът за тръгване беше даден с третия изстрел на оръдието за тревога.
Намерението на Комуната беше лесно за разбиране — тази бавна и злокобна процесия щеше да възбуди гнева на народа. Беше вероятно — било по пътя, било при вратите на Абатството — фиакрите да бъдат спрени и затворниците да бъдат изклани. Тогава трябваше само да се остави клането да следва пътя си. Започнало по пътя или при вратите на затвора, то лесно щеше да премине през прага му.
В момента, когато фиакрите излизаха от Кметството, Дантон реши да влезе в Събранието.
Предложението, направено от Тюрио, беше станало безполезно. Както казахме, беше станало твърде късно да се приложи върху Комуната току-що взетото решение.
Оставаше диктатурата.
Дантон се качи на трибуната. За нещастие той беше сам, Ролан се беше оказал твърде почтен, за да придружи колегата си! Потърсиха с очи Ролан, Ролан изобщо го нямаше.
Виждаха силата, но напразно търсеха нравствеността.
Манюел току-що беше съобщил на Комуната за опасността за Вердюн. Той беше предложил същата вечер записалите се като доброволци граждани да лагеруват на Марсово поле, така че да могат на другия ден по изгрев слънце да тръгнат в поход срещу неприятеля. Предложението на Манюел беше прието.
Един друг член предложи, „предвид неотложната опасност“, да се стреля със сигналното оръдие, камбаните да бият тревога и барабаните да ударят обща тревога.
Подложено на гласуване, това второ предложение беше прието, както и първото. Това беше една пагубна мярка, мярка ужасяваща и убийствена за обстоятелствата, в които се намираха — барабанът, камбаната и оръдието отекваха мрачно, имаха злокобен отзвук в най-спокойните сърца. Толкова по-силно щяха да отекнат във всички тези вече така жестоко развълнувани сърца. В крайна сметка всичко беше пресметнато.
При първия изстрел на оръдието трябваше да обесят господин Дьо Бозир.
Веднага съобщаваме с прискърбието, полагащо се за загубата на такъв интересен персонаж, че при първия изстрел на оръдието господин Дьо Бозир действително беше обесен.
При третия изстрел колите, за които бяхме казали, трябваше да тръгнат от префектурата на полицията. Обаче оръдието стреляше на всеки десет минути — онези, които току-що бяха видели обесването на господин Дьо Бозир, можеха да пристигнат навреме, за да видят преминаването на затворниците и да вземат участие в изколването им.
Дантон беше осведомяван от Талиен за всичко, което ставаше в Комуната. Така че той знаеше за опасността за Вердюн. Знаеше за решението за лагеруване на Марсово поле. Знаеше, че сигналното оръдие ще стреля, че камбаните ще бият тревожно и барабаните ще бият обща тревога. За да даде възможност за реплика на Лакроа — който, както си спомняте, трябваше да поиска диктатура, — той използва предлога за родината в опасност и предложи да се гласува, че „който откаже да служи лично или предаде оръжията си, ще бъде наказан със смърт.“ После, за да не би някой да се обърка за намеренията му, да не би да смесят неговите планове с тези на Комуната, той каза:
— Камбаните, които бият, изобщо не са сигнал за тревога — това е изстрел по враговете на родината! За да ги победим, господа, ни трябва дързост, още дързост, винаги дързост и Франция е спасена!