Самият център, сякаш за да се отстрани от червения поток, се опираше надясно.
Така че Планината — да си спомним хората и да се върнем към събитията, които току-що се бяха случили, — та, Планината представляваше страховита гледка.
Както казахме, на вътрешните редове беше цялата Комуна. Над Комуната беше онзи знаменит комитет по надзора, който беше организирал клането. Следваха, като една хидра с три глави, на най-високия връх на триъгълника, три ужасни лица, три силно характеризирани маски.
Най-напред студеното и безстрастно лице на Робеспиер с пергаментова кожа, залепена за тясното му чело, с примигващи очи, скрити зад очилата му, с ръце, поставени на коленете и свити в юмруци, по примера на онези египетски фигури, издялани от най-твърдия от всички мрамори, от порфир — сфинкс, на когото единствено беше известна мисълта на революцията, но когото никой не се осмеляваше да пита.
До него беше потресаващото лице на Дантон с изкривената му уста, с подвижната му маска, носеща отпечатъка на възвишена грозота, с баснословното му наполовина човешко, наполовина биче тяло, почти симпатичен въпреки всичко това, защото се чувстваше онова, което кара да потръпва тази плът, да избликва тази лава — биенето на това дълбоко патриотично сърце, широката ръка, която винаги се подчиняваше на първия си порив и се протягаше със същата лекота да порази един изправен неприятел или да вдигне паднал на земята враг.
После, отстрани на тези две лица, толкова различни по изражение, зад тях и над тях се появяваше не човек — не е позволено на човешко създание да достигне до такава степен на грозота, — а едно чудовище, една химера, едно смешно и зловещо видение: Марат!
Марат с неговото бакърено лице, налято с жлъчка и кръв, с наглите си заслепени очи, с широко разцепената уста, разположена сякаш за да хвърли или по-скоро да избълва ругателства, с неговия крив, суетен нос, вдишващ през разтворените си ноздри онзи полъх на популярността, който за него изпълваше каналите и се изкачваше като поток. Марат, облечен като най-мръсния от неговите поклонници, с глава, пристегната с една кирлива кърпа, с неговите подковани с гвоздеи обувки без токи, а твърде често и без връзки, с панталона от дебело сукно, зацапан или по-скоро потопен в кал, ризата му, разтворена върху кльощавата гръд, с черната му вратовръзка, мръсна, омазнена и тясна, оставяща да се виждат отвратителните жили на врата му, които, зле свързани помежду си, го караха да навежда главата си наляво, неговите дебели и мръсни ръце, винаги заплашващи, винаги показващи юмрук и в промеждутъците между заплахите рошещи мазните му коси. Цялото това съчетание на торс на гигант върху краката на джудже беше отвратително за гледане. Така че първият порив на всеки, който го видеше, беше да се обърне. Но погледът съвсем не се обръщаше толкова бързо, че да не прочете върху всичко това: 2 септември! И тогава оставаше прикован и уплашен, сякаш пред някоя нова глава на Медуза.
Ето тримата мъже, които жирондистите обвиняваха, че се домогват до диктатура.
Те, от своя страна, обвиняваха жирондистите в желания за федерализъм.
Двама други мъже, които бяха свързани с различни интереси и убеждения в разказа, който сме подхванали, бяха седнали в двата противоположни края на това Събрание — Бийо и Жилбер. Жилбер в десния край, между Ланжюине и Керсен, а Бийо в левия край — между Тюрио и Кутон.
Членовете на предишното Законодателно събрание придружаваха Конвента, те идваха, за да абдикират тържествено, да предадат пълномощията си в ръцете на своите наследници.
Франсоа дьо Ньофшато, последният председател на разпуснатото Събрание, се качи на трибуната и взе думата.
— Представители на нацията — каза той, — Законодателното събрание прекрати дейността си. То предоставя управлението в ръцете ви. Целта на вашите усилия ще бъде да дадете на французите свободата, законите и мира. Свобода, без която французите вече не могат да живеят. Законите са най-здравата основа на свободата. Мирът е главната и единствена цел на войната. Свободата, законите, мирът, тези три думи са били издълбани от гърците над вратите на храма в Делфи. Вие ще ги отпечатате върху цялата земя на Франция!
Законодателното събрание просъществува една година, като видя да стават огромни и ужасни събития — 20 юни, 10 август, 2 и 3 септември! То оставяше Франция във война с две велики сили на Север, с гражданска война във Вандея, дълг от два милиарда и двеста милиона в бонове и победата при Валми, спечелена предишния ден, но все още неизвестна на никого.