— Какво ще кажеш за това, Мадлен? — попита Ролан жена си, навеждайки се към нея, така че този път Гамен да не чуе.
— Ще кажа, че това е разкритие от голяма важност и няма нито миг за губене.
Ролан позвъни. Яви се разсилният.
— Имате ли впрегната кола в двора? — попита той.
— Да, гражданино.
— Накарайте да дойде при входа.
Гамен стана.
— А! — каза той, много притеснен. — Изглежда притежавате доста повече от мен?
— Ама защо? — попита Ролан.
— Защото викате колата си… Значи министрите имат коли и при републиката?
— Приятелю — отвърна Ролан, — министрите трябва да имат коли по всяко време — една кола не е лукс за един министър. Тя е икономия.
— Икономия на какво?
— На време, сиреч на най-скъпото и скъпоценно нещо, което има на света!
— Тогава ще трябва отново да идвам?
— Защо да трябва да го правите?
— По дяволите! За да ви заведа до шкафа, където е съкровището.
— Няма нужда.
— Как така няма нужда?
— Разбира се, защото току-що поисках кола, за да отидем.
— Къде да отидем?
— В Тюйлери.
— Значи отиваме?
— Още сега.
— На добър час!
— Но, впрочем… — каза Ролан.
— Какво? — попита Гамен.
— Ключът?
— Какъв ключ?
— Ключът от шкафа… Вероятно Луи XVI не го е оставил на вратата.
— О, разбира се! Дебелият Капе не е толкова глупав, колкото изглежда.
— Тогава ще си вземете инструментите.
— Защо да ги вземам?
— За да отворите шкафа.
Гамен извади от джоба си един съвсем нов ключ.
— А това какво е? — попита той.
— Ключ.
— Ключът от шкафа, който си направих за спомен. Проучих го добре, съмнявайки се, че един ден…
— Този човек е голям негодник! — каза госпожа Ролан на съпруга си.
— Така ли мислиш?… — каза той с колебание.
— Мисля, че нямаме правото в нашето положение да се отказваме от нито едно сведение, което съдбата ни изпраща, за да стигнем до истината.
— Ето го! Ето го! — казваше Гамен сияещ и показваше ключа.
— И вие вярвате — попита Ролан с отвращение, което му беше невъзможно да скрие, — че този ключ, макар и направен за спомен, ще отвори след осемнайсет месеца железен шкаф?
— И то от първия опит, надявам се! — каза Гамен. — Не току-тъй съм майстор над майсторите и майстор над всички.
— Колата на гражданина министър чака — каза разсилният.
— Ще дойда ли с вас? — попита госпожа Ролан.
— Разбира се! Ако има документи, ще ги поверя на теб. Нима не си най-честният човек, когото познавам?
После, като се обърна към Гамен, Ролан каза:
— Елате, приятелю.
И Гамен го последва, ръмжейки през зъби.
— А! Казвах ли, че ще ти го върна това, господин Капе?
Това? — Какво ли беше това?
Това беше доброто, което кралят му беше направил!
176.
Отстъплението на прусаците
Докато колата на гражданина Ролан отива към Тюйлери; докато Гамен търси скритото пано на стената; докато според ужасното обещание, което беше дал, ключът, изкован за спомен, отваря с чудна лекота шкафа; докато железният шкаф предава съдбоносното си съдържание, което му беше поверено и което въпреки отсъствието на документите, поверени на госпожа Кампан лично от краля, ще има такова страшно влияние върху съдбата на затворниците от Тампъл; докато Ролан отнася документите в дома си, чете ги един по един, номерира ги, поставя им етикети, търсейки напразно между всички тези неща някоя следа от продажността, толкова разобличавана от Дантон, нека видим какво правеше бившият министър на правосъдието.
Казваме бившият министър на правосъдието, тъй като веднага след събирането на Конвента, Дантон подаде по възможно най-бързия начин оставката си.
Той се бе качил на трибуната и беше казал:
— Преди да изразя мнението си по първия декрет, който трябва да бъде приет от Конвента, нека ми бъде позволено да му върна функциите, които ми бяха възложени от Законодателното събрание. Приех ги под гърма на оръдията. Сега съединението на армиите е извършено, събирането на представителите също и аз съм вече само пълномощник на народа и ще ви говоря в това си качество.
Към тези думи: „Съединението на армиите е извършено“, Дантон можеше да добави: „И прусаците са бити“, защото тези думи той произнесе на двайсет и първи септември, а на двайсети, сиреч предишния ден, се беше състояла битката при Валми. Но Дантон не знаеше това.
Той се задоволи да каже:
— Нека разпръснем празните привидения на диктатурата, с които искат да уплашат народа. Да заявим, че няма друга конституция, освен приетата от него. До днес го подбуждахме, а е необходимо да го пробудим против тирана. Сега, когато законите са така страшни против тези, които ги престъпват, както народът, който срази тиранията, че наказват всички виновни! Да се откажем от всякакви преувеличения. Да обявим, че цялата поземлена и индустриална собственост ще бъде вечно подкрепяна.