Прусите бяха толкова малко бити, така малко в отстъпление, че дванайсет дни след Валми, те все още бяха неподвижни в лагерите си.
Дюмурие беше писал, за да научи в случай на предложение от страна на пруския крал дали трябва да преговаря. Това запитване получи два отговора — единият от министерството, горд, официален, продиктуван от ентусиазма от победата, а другият — мъдър и спокоен, но от самия Дантон.
Писмото от министерството говореше високопарно. То казваше:
Републиката въобще няма да преговаря, докато неприятелят не се е изтеглил от територията й.
Това от Дантон казваше:
Преговаряйте на каквато и да е цена, само и само прусаците да напуснат територията на страната.
Не беше удобно да се преговаря при разположението на духа, в което се намираше кралят на Прусия — в същото време, докато новината за победата при Валми пристигаше в Париж, във Валми пристигна новината за отменянето на монархията и обявяването на република. Кралят на Прусия беше разярен.
Последиците от това нахлуване, предприето с цел да бъде спасен кралят на Франция и което до този момент нямаше друг резултат, освен 10 август, 2 септември и 21 септември, сиреч затварянето на краля, клането на благородниците и отмяната на монархията, бяха накарали Фридрих-Вилхелм да изпадне в пристъпи на мрачна ярост. Той искаше да се бие на всяка цена и беше дал за двайсет и девети септември заповед за жестока битка.
Както виждате, той беше далеч от мисълта да напусне територията на републиката.
На двайсет и девети вместо битка се състоя съвет.
Впрочем Дюмурие беше подготвен за всичко.
Брауншвайг, твърде дързък в думите си, беше много предпазлив, когато ставаше въпрос да се заменят фактите. Най-сетне Брауншвайг беше повече англичанин, отколкото германец — той беше женен за сестра на английската кралица. Така че получаваше повече внушения от Лондон, отколкото от Берлин. Ако Англия решеше да се бие, той щеше да се бие с две ръце — с едната заради Прусия, а с другата заради Англия. Но ако неговите господари англичаните не извадеха шпагата от ножницата, той беше готов да прибере своята.
Обаче на двайсет и девети Брауншвайг представи на съвета писма от Англия и Холандия, които отказваха да се присъединят към коалицията. Освен това Кюстен беше тръгнал в поход към Рейн и заплашваше Кобленц. А ако превземеше Кобленц, вратата за влизане в Прусия щеше да бъде затворена за Фридрих-Вилхелм.
После имаше и нещо много по-важно, много по-сериозно от всичко това! Случайно този крал на Прусия имаше една любовница, графиня Лихтенау. Както всички, и тя бе последвала армията. Като Гьоте, който нахвърляше в един фургон на Негово величество краля на Прусия първите сцени на своя „Фауст“, и тя разчиташе на една знаменита военна разходка — тя искаше да види Париж.
Докато чакаше, тя се бе спряла в Спа. Там тя беше научила за деня при Валми и за опасностите, които бяха заплашвали нейния царствен любовник. Хубавата графиня се боеше главно от две неща — от гюлетата на французите и от усмивките на французойките. Тя пишеше писмо след писмо и послеписи към тези писма, сиреч накратко мисълта на онази, която ги пишеше, бяха само думите „Върни се!“
Кралят на Прусия беше задържан, честно казано, единствено от срама да изостави Луи XVI. Всички тези съображения му въздействаха. Само че двата най-силни довода бяха сълзите на любовницата му и опасността, заплашваща Кобленц.
Той не настоя ни най-малко да върнат свободата на Луи XVI. Дантон побърза да му изпрати чрез Вестерман всички решения на Комуната, които показваха, че затворникът е обкръжен с най-добри грижи. Това беше достатъчно за пруския крал — както се вижда, не беше много трудно! Приятелите му уверяват, че преди да се оттегли, той бил накарал Дантон и Дюмурие да дадат дума, че ще спасят живота на краля. Нищо не показва това твърдение.
На двайсет и девети септември пруската армия премина в отстъпление и измина една левга. На трийсети измина още една.
Френската армия я съпровождаше, сякаш за да й окаже прощални почести.
Всеки път, когато нашите войници искаха да атакуват, да им прережат пътя за отстъпление, да рискуват да накарат глигана да седне на задницата си и да накарат кучетата да го хванат за главата, хората на Дантон ги изтегляха назад.
Всичко, което искаше Дантон, бе прусаците да излязат от Франция.
На двайсет и втори октомври това патриотично желание беше изпълнено.
На шести ноември оръдието на Жемап съобщи Божията присъда над френската революция.
На седми Жирондата започна процеса срещу краля.