Ето как Луи XVI изобщо не се упрекваше за престъпленията, в които го обвиняваха.
Впрочем кралският егоизъм породи егоизма на народа. И народът, който бе подтикван от омразата си към монархията чак дотам, че да премахне Бога, защото му бяха казвали, че монархията произхожда от Бога, беше също в името на някакъв държавен интерес, оценен от неговата гледна точка и извършил събитията от четиринайсети юли, пети и шести октомври, двайсети юни и десети август.
Ние не споменаваме втори септември — повтаряме, съвсем не народът направи втори септември, а Комуната!
179.
Процесът II
Дойде денят на двайсет и шести, като завари кралят подготвен за всичко, дори и за смърт.
Предишната вечер бе направил завещанието си. Боеше се, неизвестно защо, да не бъде убит на отиване на следващия ден в Конвента.
Кралицата беше предупредена, че кралят ще се явява за втори път пред Събранието. Движението на войските, звукът на барабаните биха могли да я уплашат извънредно много, ако Клери не беше намерил начин да й съобщи причината.
В десет часа сутринта Луи XVI тръгна под надзора на Шамбон и Сантер. Като стигна в Конвента, му се наложи да чака един час. Народът си отмъщаваше, задето беше чакал петстотин години в преддверията на Лувъра, Тюйлери и Версай.
Състоя се обсъждане, на което кралят не можеше да присъства — един ключ, предаден от него на дванайсети на Клери, беше заловен в ръцете на камериера. Беше им дошло на ума да пробват този ключ на железния шкаф и той го беше отворил.
Този ключ беше показан на Луи XVI.
— Не го познавам — бе отвърнал той.
По всяка вероятност го бе направил той самият. В подобен вид подробности на краля му липсваше всякакво величие.
След като обсъждането завърши, председателят съобщи на Събранието, че обвиняемият и защитниците му са готови да се явят пред съда.
Кралят влезе, придружен от Малзерб, Тронше и Десез.
— Луи — каза председателят, — Конвентът реши да ви изслуша днес.
— Моят защитник ще ви прочете защитата ми.
Настана пълна тишина. Цялото Събрание разбираше, че може само да отпусне няколко часа на този крал, чието кралство беше разбито, на този човек, чийто живот прекъсваха.
Освен това може би това Събрание, няколко члена на което бяха придали мярката на един възвишен дух, очакваше да избухне голям спор; готовата да легне в своята кървава гробница, вече увита в своя саван монархия може би изведнъж ще се изправи, ще се появи с величието на умиращите и ще произнесе няколко думи от онези, които историята записва, а вековете повтарят.
Въпросът обаче не стоеше така — речта на адвоката Десез представляваше истинска реч на адвокат.
При все това беше добра кауза да се защитава този наследник на толкова крале, когото съдбата доведе пред народа не само за да изкупи собствените си грехове, но и за изкуплението на престъпленията и греховете на цял един род.
Струва ни се, че в този случай, ако имахме честта да бъдем господин Десез, ние изобщо не бихме говорили от името на господин Десез.
Думата беше за Свети Луи и Анри IV — тези двама велики водачи на рода, трябваше да оправдаят Луи XVI за слабостите на Луи XIII, за прахосничествата на Луи XIV, за разврата на Луи XV!
Повтаряме, че изобщо не стана така.
Десез беше придирчив, когато трябваше да бъде увлекателен. Ставаше въпрос не да бъде кратък, а да бъде поетичен. Трябваше да се обърне към сърцето, а не към разума.
Но, може би след като свършеше тази плоска реч, Луи XVI щеше да вземе думата и понеже се бе съгласил да се защитава, щеше да се защитава като крал, достойно, величествено, благородно.
— Господа — каза той — току-що ви изложиха моите средства за защита и няма да ви ги повтарям. Говорейки ви, може би за последен път, аз заявявам, че съвестта ми не ме упреква в нищо и че моите защитници ви казват само истината.
Никога не съм се страхувал от това, моето поведение да се разглежда публично. Но сърцето ми се къса, когато намирам в обвинителния акт да ми се приписва, че съм искал да проливам кръвта на народа и най-вече от това, че ми се приписват нещастията от 10 август.
Признавам, че многобройните доказателства, които съм давал за моята любов към народа, и начинът, по който съм се държал, като че трябва да докажат, че малко се страхувам да се изложа, за да пожаля кръвта му и да отхвърлям винаги от себе си подобно вменяване.
Разбирате ли вие наследника на седемдесет крале, внука на Свети Луи, на Анри IV и Луи XIV, който отговаря само това на своите обвинители?
Но колкото е по-несправедливо обвинението от ваша гледна точка, сир, толкова повече унижението би трябвало да ви направи красноречив. Вие трябваше да оставите нещо на потомството, та дори и само едно възвишено проклятие към вашите палачи!