Конвентът също беше учуден и попита:
— Нямате ли да добавите друго във ваша защита?
— Не — отвърна кралят.
— Можете да се оттеглите.
Луи се оттегли.
Той беше отведен в една от чакалните на Събранието. Там той прегърна господин Десез и го притисна до сърцето си. После, тъй като господин Десез беше вир вода, повече от емоции, отколкото от умора, Луи XVI го принуди да смени бельото си и самият той стопли ризата, която надяна адвокатът.
В пет часа вечерта той се прибра в Тампъл.
Един час по-късно неговите трима защитници влязоха при него в момента, когато ставаше от масата.
Той им предложи да се подкрепят. Единствено господин Десез прие.
Докато той ядеше, Луи XVI каза на господин Дьо Малзерб:
— Е, добре, вие виждате сега, че още от първия миг не съм се излъгал и че присъдата ми е произнесена, преди да съм изслушан.
— Сир — отвърна господин Дьо Малзерб, — на излизане от Събранието бях заобиколен от тълпа добри граждани, които ме увериха, че вие няма да загинете или че поне няма да загинете преди тях и техните приятели.
— Познавате ли ги, господине? — попита бързо кралят.
— Лично не познавам никого от тях. Но сигурно ще ги разпозная по лице.
— Е, добре — продължи кралят, — опитайте да намерите някои от тях и им кажете, че никога няма да си простя, ако заради мен бъде пролята и една-единствена капчица кръв! Изобщо не съм пожелавал да бъде проливана, когато тази кръв би могла да запази трона и живота ми, и това е още по-силен довод в този час, когато жертвам и едното, и другото!
Действително господин Дьо Малзерб напусна набързо краля с цел да се подчини на дадената му заповед.
Стана 1 януари 1793 година.
Държан в най-строга изолация, Луи XVI разполагаше само с един прислужник.
Той мислеше с тъга за тази самота в подобен ден, когато Клери се приближи до леглото му.
— Сир — каза камериерът с тих глас, — моля за разрешение да ви поднеса най-топлите си благопожелания за края на нещастията ви.
— Приемам пожеланията ви, Клери — каза кралят, протягайки му ръка.
Клери пое протегнатата му ръка, целуна я и я обля със сълзи, после помогна на господаря си да се облече.
В този момент влязоха общинарите. Луи ги огледа един след друг и като видя един, чието лице издаваше малко състрадание, се приближи до него.
— О, господине — каза той, — направете ми една голяма услуга!
— Каква? — попита този човек.
— Отидете, моля ви, от мое име да научите новини за семейството ми и да им предадете пожеланията ми за годината, която започва.
— Ще отида — каза общинарят, видимо разнежен.
— Благодаря! — каза Луи XVI. — Надявам се Бог да ви се отплати за онова, което правите за мен.
— Но защо затворникът не поиска да се види със семейството си? — попита един от общинарите Клери. — Сега, когато разпитите са приключени, съм сигурен, че няма да има никакви затруднения.
— Към кого трябва да се обърне за това? — каза Клери.
— Към Конвента.
Миг по-късно общинарят, който беше отишъл до кралицата, влезе отново.
— Господине — каза той, — вашето семейство ви благодари за благопожеланията и ви изпраща своите.
Кралят се усмихна тъжно.
— Какъв първи ден от новата година! — каза той.
Вечерта Клери сподели с краля онова, което му беше казал общинарят за възможността, която може би ще има да се види със семейството си.
Кралят се замисли за миг и изглеждаше, че се колебае.
— Не — каза той накрая, — до няколко дни няма да ми откажат тази утеха: трябва да се почака.
В католическата религия сърцето е подложено на жестоки изтезания, които самата тя налага на своите избраници!
Присъдата трябваше да бъде произнесена на шестнайсети.
Господин Дьо Малзерб остана твърде дълго с краля сутринта. Към обед той излезе, казвайки, че ще се върне, за да докладва за поименното гласуване веднага щом то приключи.
Трябваше да се гласува по три страшно прости въпроса:
1. Виновен ли е Луи?
2. Ще се обжалва ли присъдата на Конвента пред съда на народа?
3. Какво ще бъде наказанието?
Беше необходимо освен това, за да види бъдещето, че ако не се гласува без омраза, то поне се гласува без страх, гласуването да бъде явно.
Един жирондист на име Бирото поиска всеки един да се качи на трибуната и да каже високо своята присъда.
Един монтаняр, Леонар Бурдон, отиде по-далече. Той накара да постановят, че ще се гласува с подпис.
Най-накрая един от хората отдясно, Руйе, предложи в списъците да бъде вписано кои отсъстват поради уважителни причини, а отсъстващите без уважителни причини да бъдат порицани и имената им да бъдат разпратени по департаментите.