Такъв беше човекът, който не трябваше повече да се отделя от Луи XVI, освен в момента, в който той щеше да напусне земята, за да отиде на небето.
Кралят го накара да влезе в кабинета му и се затвори там с него.
В осем часа вечерта той излезе от кабинета си и се обърна към комисарите:
— Господа, имайте добрината да ме заведете при семейството ми.
— Не можем да извършим това — отвърна единият от комисарите. — Но можем да ги накараме да слязат те, ако желаете.
— Така да бъде — каза кралят, — щом ще мога да се видя с тях в стаята си, свободно и без свидетели.
— Не в стаята ви — възрази същият общинар, — а в трапезарията. Току-що го решихме заедно с министъра на правосъдието.
— Все пак — каза кралят, — вие чухте, че декретът на Конвента ми позволява да се видя със семейството си без свидетели.
— Това е вярно. Вие ще бъдете насаме — ще затворим вратата. Но през стъклата ще ви държим под око.
— Така е добре, направете го.
Общинарите излязоха, а кралят мина в трапезарията. Клери го последва, отмествайки масата настрани и избутвайки столовете в дъното, за да отвори пространство.
— Клери — каза кралят, — донесете малко вода и една чаша, в случай че кралицата е жадна.
На масата имаше една от онези гарафи с ледена вода, за които един от членовете на Комуната беше упрекнал краля, така че Клери донесе само чаша.
— Дайте обикновена вода, Клери — каза кралят, — ако кралицата пие ледена вода, с която не е свикнала, може да се разболее… После, почакайте, Клери, поканете през това време господин Фирмонт да не излиза изобщо от кабинета ми — страхувам се видът му да не направи голямо впечатление на семейството ми.
В осем и половина вратата се отвори. Кралицата идваше първа, държейки сина си за ръка. Принцесата и госпожа Елизабет я следваха.
Кралят протегна ръце. Двете жени и двете деца се хвърлиха в обятията му, плачейки.
Клери излезе и затвори вратата.
За няколко минути настана мрачно мълчание, прекъсвано само от ридания. После кралицата поиска да отведе краля в стаята му.
— Не — каза Луи XVI, — мога да ви виждам само тук.
Кралицата и кралското семейство бяха научили от вестникопродавците за издадената присъда, но не знаеха никакви подробности около процеса — кралят им ги разказа, извинявайки хората, които го бяха осъдили, и отбелязвайки пред кралицата, че нито Петион, нито Манюел бяха гласували за смърт.
Кралицата слушаше и всеки път, щом поискаше да заговори, избухваше в ридания.
Бог обезщетяваше бедния затворник. Той го караше в последните му часове да обожава всичко заобикалящо го, дори и кралицата.
Както можахме да видим в романизираната част на това съчинение, кралицата лесно се оставяше да бъде увлечена от живописната страна на живота. Тя имаше онова живо въображение, което много повече от темперамента кара жените да бъдат непредпазливи. Кралицата беше непредпазлива през целия си живот — непредпазлива в приятелствата си, непредпазлива в любовта си. Затворничеството я спаси от гледна точка на морала — тя се върна към светите и чисти вълнения на семейството, от които страстите на младостта й я бяха отдалечили, и тъй като тя не можеше да върши нищо другояче, освен със страст, страстно обикна в нещастието този крал, този съпруг, който в дните на благоденствие тя беше виждала само откъм неговата тромава и вулгарна страна.
Варен и 10 август й бяха показали Луи XVI като човек без инициатива, без решителност, обременен, почти страхлив. В Тампъл тя започна да забелязва, че не само съпругата е преценила зле своя съпруг, но също така и кралицата зле е преценила краля.
В Тампъл тя го видя спокоен, търпелив към оскърбленията, благ и твърд като Христос. Всичката нейна светска студенина се разпадна, разтопи се и се обърна в полза на добрите чувства. Тя обикна много същия, когото беше презирала много. „Уви! — каза кралят на господин Дьо Фирмонт. — Трябваше ли да обичам толкова и да бъда така нежно обичан!“
И така при тази последна среща кралицата се остави да бъде увлечена от едно чувство, което приличаше на угризение. Тя беше поискала да отведе краля в стаята му, за да остане за миг насаме с него. Когато видя, че това е невъзможно, тя придърпа краля в нишата на един прозорец.