И протегна едната си ръка, която камериерът целуна, плачейки.
Тогава за последен път верният служител започна да облича краля. Той беше приготвил една кафява дреха, панталон от сиво сукно, чорапи от сива коприна и един жакет от пике във формата на жилетка.
След като кралят беше облечен, Клери го вчеса. През това време Луи XVI откачи от верижката на часовника си един печат, сложи го в джоба на жакета си и остави часовника на полицата на камината. После, като свали една халка от пръста си, я постави в същия джоб, където беше печатът.
В момента, когато Клери му подаваше дрехата, кралят извади портфейла си, лорнета и табакерата и ги постави на полицата на камината, както и кесията си. Всички тези приготовления се правеха пред общинарите, които бяха влезли в стаята на осъдения, щом бяха забелязали светлината в нея.
Удари пет и половина.
— Клери — каза кралят, — събудете господин Дьо Фирмонт.
Господин Дьо Фирмонт беше буден и станал. Той чу дадената на Клери заповед и влезе.
Кралят го поздрави с кимване и го помоли да го последва в кабинета му.
Тогава Клери побърза да постави олтара — това беше скринът от стаята, закрит с една покривка. Колкото до светите посъди, бяха ги намерили, както им беше казал абат Еджуърт в първата църква, където бяха попитали. Тази църква беше на Капуцините от Маре, близо до двореца Субиз.
След като разположи олтара, Клери отиде да предупреди краля.
— Ще можете ли да прислужвате при литургията? — попита го Луи.
— Надявам се — отвърна Клери. — Само не зная отговорите наизуст.
Тогава кралят му даде един требник, който отвори на „Въведение“.
Господин Дьо Фирмонт беше вече в стаята на Клери, където се преобличаше.
Срещу олтара камериерът беше поставил един фотьойл и беше сложил една голяма възглавница пред фотьойла. Но кралят го накара да я махне и отиде сам да потърси една по-малка, украсена с ресни, с която обикновено си служеше при молитвите си.
Щом свещеникът се върна в стаята, общинарите, които несъмнено се страхуваха да не бъдат опетнени от досега с един човек на църквата, се оттеглиха в преддверието.
Беше шест часът. Литургията започна. Кралят я изслуша от начало до край на колене и много съсредоточено. След литургията се причести и абат Еджуърт, оставяйки го да се моли, отиде в съседната стая да съблече богослужебните одежди.
Кралят се възползва от този момент, за да благодари на Клери и да се сбогува с него. После влезе отново в кабинета си. Господин Дьо Фирмонт отиде при него.
Клери седна на леглото си и започна да плаче.
В седем часа кралят го повика.
Клери дотича.
Луи XVI го отведе в нишата на един прозорец и му каза:
— Ще предадете този печат на сина ми, а тази халка на жена ми… Кажете им, че ми е много мъчно, че ги напускам!… Този малък пакет съдържа коси от цялото ми семейство — и него ще предадете също на кралицата.
— Но нима няма да я видите пак, сир? — попита Клери.
Кралят се поколеба за миг, сякаш като че ли сърцето му го беше напуснало, за да отиде при нея, после каза:
— Не, решително, не… Зная, бях обещал да ги видя тази сутрин. Но искам да им спестя мъката от една така жестока раздяла… Клери, ако ги видите отново, ще им кажете колко ми е струвало да тръгна, без да ги прегърна за последен път…
При тези думи той изтри сълзите си.
После, с още по-болезнена нотка в гласа, продължи:
— Клери, вие ще им предадете моето последно сбогом, нали?
И се прибра в кабинета си.
Общинарите бяха видели, че кралят, както казахме, предава различни неща на Клери — един от тях поиска да се оповестят. Но друг предложи да оставят Клери да ги съхранява, докато съветът вземе решение. Това предложение надделя.
Четвърт час по-късно кралят излезе отново от кабинета си.
Клери стоеше отпред, очаквайки заповедите му.
— Клери — каза той, — попитайте дали бих могъл да получа ножици.
И се прибра обратно.
— Би ли могъл кралят да получи ножици? — попита Клери комисарите.
— Какво иска да прави с тях?
— Не зная нищо. Попитайте него.
Един от общинарите влезе в кабинета. Той намери краля на колене пред господин Дьо Фирмонт.
— Поискали сте ножици — каза той. — Какво искате да правите с тях?
— Те са, за да ми отреже Клери косата — отвърна кралят.
Общинарят слезе в стаята на съвета.
Обсъждаха половин час и след този половин час отказаха да му дадат ножици.
Общинарят се върна.
— Съветът отказа — каза той.
— Не бих докоснал изобщо ножиците — каза кралят. — И Клери би отрязал косата ми във ваше присъствие… Обсъдете пак, господине, моля ви.
Общинарят слезе отново при съвета и изложи отново искането на краля. Но съветът упорстваше в отказа си.