ТРЕТА ЧАСТ
Фотьойлът на леля Анжелик
Питу може би щеше да размисли по-задълбочено върху онова, което току-що му беше казал господин Рейнал, ако не беше видял отдалеч Катрин, която тичаше с детето си на ръце.
Откакто се разбра, че по всяка вероятност леля Анжелик е умряла от глад и студ, усърдието на съседите да изпълнят спрямо нея последния си дълг беше вече не така голямо.
Така че пристигането на Катрин беше добре дошло. Тя заяви, че гледайки на себе си като на съпруга на Питу, трябва да изпълни последните задължения към леля Анжелик. Бедното създание извърши това със същото уважение, каквото бе проявило преди осемнайсет месеца към своята майка.
През това време Питу отиде да поръча всичко необходимо за погребението, определено принудително за по-следващия ден. Случаят с внезапната смърт правеше така, че леля Анжелик не можеше да бъде погребана, преди да изминат четирийсет и осем часа.
Ставаше въпрос само да се разбере с кмета, с дърводелеца и гробаря, религиозните церемонии по погребенията бяха отменени, както и тези по сватбите.
— Приятелю — каза Катрин на Питу в момента, когато той вземаше шапката си, за да отиде при господин Дьо Лонпре, — след произшествието, което току-що стана, няма ли да бъде добре да отложим с ден или два сватбата?
— Както искате, госпожице Катрин — каза Питу.
— Няма ли да изглежда странно, че в същия ден, когато сте положили леля си в земята, вие извършвате такова важно действие като сватбата?
— Наистина твърде важно за мен — каза Питу, — защото се отнася до моето щастие!
— Е, добре, приятелю, посъветвайте се с господин Дьо Лонпре и направете така, както каже той.
— Така да бъде, госпожице Катрин.
— И освен това, ще ни донесе нещастие да се оженим толкова скоро след погребение…
— О! — каза Питу. — От момента, в който стана ваш съпруг, предизвиквам нещастието да се изправи срещу мен.
— Скъпи Питу — каза Катрин, протягайки му ръка, — да преместим сватбата в понеделник… Както виждате, опитвам се да съобразя, доколкото е възможно, вашето желание с благоприличието.
— Ах! Два дни са твърде дълго време, госпожице Катрин!
— Хубаво! — каза Катрин. — Когато някой е чакал пет години…
— Стават много неща за четирийсет и осем часа — каза Питу.
— Няма да стане така, че да ви обичам по-малко, скъпи ми Питу, и понеже, както вие твърдите, това е единственото нещо, от което се боите…
— Единственото! О, да, единственото, госпожице Катрин!
— Е, добре, в такъв случай, Изидор?…
— Мамо? — отвърна детето.
— Кажи на татко Питу: „Не бой се, татко Питу. Мама те обича много и мама ще те обича винаги!“
Детето повтори с нежното си гласче:
— Не бой се, татко Питу, мама те обича много и мама ще те обича винаги!
След това уверение за Питу вече нямаше никакви трудности да отиде при господин Дьо Лонпре. Той се върна след час — беше уредил всичко: и погребението, и сватбата, и ги беше платил предварително.
С остатъка от парите си беше купил малко дърва и провизии за двата дни.
Беше време дървата да пристигнат. Разбирате, че в тази бедна къща в Пльо, където вятърът влизаше отвсякъде, можеше да се умре от студ.
При завръщането си Питу намери Катрин полузамръзнала.
Сватбата, според желанието на Катрин, беше отложена за понеделник.
Двата дни и двете нощи изминаха, без Катрин и Питу да се разделят и за миг. Те прекараха двете нощи бдейки при възглавието на мъртвата.
Въпреки огромния огън, който Питу бе имал грижата да разпали в камината, вятърът проникваше, леден и остър, и Питу си казваше, че ако леля Анжелик не е умряла от глад, то е могла чудесно да умре от студ.
Дойде моментът да се вдигне тялото. Пренасянето не трябваше да продължи много — къщата на леля Анжелик беше почти до гробището.
Целият Пльо и част от града следваха покойницата към последното й жилище. В провинцията жените ходят на погребения. Питу и Катрин водеха траурното шествие.
След като свърши церемонията, Питу благодари на присъстващите от името на мъртвата и от свое име. И след като пръсна по веднъж с ръсилото гроба на старата мома, всеки, както беше обичаят, премина пред Питу.
Останал сам с Катрин, Питу се обърна натам, където я беше оставил. Катрин не беше до него. Тя беше на колене заедно с малкия Изидор пред един гроб, в четирите ъгъла на който се издигаха четири кипариса. Това беше гробът на леля Бийо.
Питу беше намерил тези четири кипариса в гората и ги беше засадил.
Той не искаше да безпокои Катрин в благочестивото й занимание. Но като помисли, че когато свърши молитвата си, Катрин ще е съвсем премръзнала, той изтича в къщата с намерение да разпали голям огън.