— Сир — подхвана кралицата, — това, което каза маркиз Дьо Фаврас, Ваше Величество знае, че е самата истина.
— Да — каза кралят. — Но моето положение, госпожо, далеч не е толкова безнадеждно, колкото е било това на крал Станислав. Данциг е бил обкръжен от московците, както каза маркизът, фортът Вехселмунд, последното му убежище, всеки миг щял да капитулира…
— Докато вие — прекъсна го нетърпеливо кралицата, — вие сте сред парижаните, които на четиринадесети юли превзеха Бастилията, които през нощта на пети срещу шести октомври искаха да ви убият и които през деня на шести октомври ви доведоха насила в Париж, оскърбявайки ви — вас и вашето семейство… — през цялото време, докато траеше пътуването… Ах! Положението е толкова добро, че си заслужава да бъде предпочетено пред това на крал Станислав!
— При все това, госпожо…
— Крал Станислав е рискувал само затвор, вероятно и смърт, докато ние…
Един поглед на краля я спря.
— Всъщност — продължи кралицата — вие сте господарят, сир. Вие трябва да решите…
И тя нетърпеливо се запъти да седне срещу портрета на Чарлз I.
— Господин Дьо Фаврас — каза тя, — току-що говорих с маркизата и с по-големия ви син. Намирам, че и двамата са изпълнени със смелост и решителност, както прилича и на жената, и на сина на един храбър благородник. Каквото и да стане — ако предположим, че има да става нещо, — те могат да разчитат на кралицата на Франция. Кралицата на Франция няма да ги изостави — тя е дъщеря на Мария-Терезия и знае как да оцени и възнагради смелостта.
Кралят подхвана, сякаш подтикнат от кокетната сръдня на кралицата:
— Вие казахте, господине, че на крал Станислав са били предложени три начина за бягство?
— Да, сир.
— И те са?
— Първият, сир, бил да се преоблече като селянин. Графиня Чапска, управителка на Померания, която говорела немски като матерен език, му предложила, доверявайки се на един техен човек, който прекрасно познавал страната, самата тя да се предреши като селянка и да го преведе като свой съпруг. Това е начинът, за който току-що говорих на краля на Франция, за да му кажа колко лесно би било за него, в случай че реши да избяга инкогнито и през нощта…
— Вторият? — попита Луи XVI, сякаш с известно нетърпение, тъй като виждаше да се търси към собственото му положение някакво приложение на случая на крал Станислав.
— Вторият, сир, бил да се вземат хиляда души и с тях да се рискува пробив през московците. Това също преди малко го предложих на краля на Франция, като си позволих да отбележа, че той разполага не с хиляда, а с трийсет хиляди души.
— Вие вече видяхте за какво ми послужиха тези трийсет хиляди души на четиринайсети юли, господин Дьо Фаврас — отвърна кралят. — Да минем към третия начин.
— Третият начин, онзи, който Станислав приел, бил да се преоблече като селянин и да излезе от Данциг, но не с жена, която би могла да се превърне в пречка по пътя, и не с хиляда души, които могат да бъдат убити — от първия до последния, а само с двама или трима верни хора, сигурни, че могат да минат винаги и навсякъде. Този трети начин е бил предложен от господин Монти, посланик на Франция, и подкрепян от моя роднина генерал Щайнфлихт.
— Това ли е начинът, който е бил приет?
— Да, сир. И ако един крал, намиращ се или смятащ, че се намира в положението на краля на Полша, се спре на това предложение и благоволи да ми окаже същото доверие, каквото вашият августейши роднина е оказал на генерал Щайнфлихт, смятам, че мога да отговарям с главата си, особено ако пътищата са така свободни, както във Франция днес са, и ако кралят е толкова добър ездач, колкото наистина е Ваше Величество.
— Наистина! — каза кралицата. — Но през нощта на пети срещу шести октомври кралят ми се закле, господине, да не тръгва никога без мен и дори да не прави проект за заминаване, без да участвам наравно с него. Думата на краля е дадена, господине, и кралят няма да й измени.
— Госпожо — отвърна Фаврас, — това прави пътуването по-трудно, но не го прави невъзможно и ако аз имам честта да водя една подобна експедиция, отговарям, че ще отведа кралицата, краля и кралското семейство здрави и читави в Монмеди или в Брюксел, както генерал Щайнфлихт е отвел крал Станислав здрав и читав в Мариенвердер.
— Чухте ли това, сир! — извика кралицата. — Мисля, че можем да направим всичко и да не се боим от нищо с човек като господин Дьо Фаврас.