Андре простичко отговори, че ще се подчини на заповедите на Нейно величество.
Когато Вебер излезе, графинята остана за миг неподвижна и със затворени очи, както някой, който иска да изгони от ума си всички мисли, чужди на тази, която го занимава, и когато успя да се вглъби в себе си, тя взе писмото и продължи с четенето му.
Когато прочете писмото, тя нежно го целуна и го сложи до сърцето си.
После каза с усмивка, изпълнена с тъга:
— Бог да ви пази, сърце на живота ми! Не зная къде сте, но Бог го знае, а моите молитви се чуват от Бог.
Тогава, макар да й беше невъзможно да отгатне по каква причина я вика кралицата, тя без нетърпение, но и без страх зачака да стане време за тръгване към Тюйлери.
Обаче кралицата се чувстваше съвсем различно. В известен смисъл затворница в двореца, за да скрие нетърпението си, тя ходеше безцелно от Павилиона на Флора до Павилиона Марсан.
Господина й помогна да разнообрази един час. Той беше дошъл в Тюйлери, за да разбере как е бил приет маркиз Дьо Фаврас от краля.
Кралицата, която не знаеше причината за пътуването на Шарни и която държеше да се помисли върху идеята за бягството, ангажира краля много повече, отколкото той сам би се ангажирал, и разказа на Господина какво се е случило, като го увери, че когато дойде моментът, тя ще се заеме с организацията.
Господина, от своя страна, бе радостен и изпълнен с доверие. Заемът, който договаряше с генуезкия банкер, когото видяхме да се появява за миг във вилата му в Белвю, беше оформен и предишната вечер господин Фаврас, посредникът за този заем, му беше предал двата милиона. От тях Господина не бе успял да накара Фаврас да заеме повече, освен стоте луи, които му бяха абсолютно необходими, за да подхрани предаността на двамата смешници, за които Фаврас се бе заклел, че може да се разчита и които трябваше да подпомогнат отвличането на краля.
Фаврас бе поискал да даде на Господина сведения за тези двама души. Но Господина, винаги предпазлив, не само отказа да ги види, но и да научи имената им.
Господина се смяташе за човек, който не знае какво става. Господина даваше пари на Фаврас, защото Фаврас някога беше назначен при него. Но какво прави Фаврас с тези пари, Господина не знаеше и не искаше да знае.
Впрочем в случай, че кралят заминеше, както вече казахме, Господина оставаше. Господина си даваше вид, че не е в заговора. Господина крещеше, че е изоставил семейството си, и понеже той бе намерил начин да стане популярен, беше много вероятно — монархизмът бе вкоренен в сърцата на по-голямата част от французите, — както бе казал Луи XVI на Шарни, Господина да бъде назначен за регент.
В случай, че бягството не успееше, Господина щеше да отрече всичко или пък Господина с онези милион и петстотин хиляди или милион и осемстотин хиляди франка, които му оставаха, разчиташе да отиде и да се присъедини в Тюрен към граф Д’Артоа и принцовете Дьо Конде.
Господина си тръгна, а кралицата изгуби още един час при госпожа Дьо Ламбал. Бедната принцеса, предана до смърт на кралицата, както това при случай може да се види, при все това бе най-лошата възможност за Мария-Антоанета, която последователно я бе изоставила, за да пренесе непостоянната си благосклонност върху Андре и дамите Дьо Полиняк. Но кралицата я познаваше. Тя трябваше да направи само една крачка към тази истинска приятелка, за да измине тя с протегнати ръце и отворено сърце останалата част от пътя.
В Тюйлери след завръщането от Версай принцеса Дьо Ламбал обитаваше Павилиона на Флора, където държеше истинския салон на Мария-Антоанета, както правеше в Трианон госпожа Дьо Полиняк. Всеки път, когато кралицата изпитваше болка или голямо безпокойство, тя отиваше при госпожа Дьо Ламбал, което доказваше, че там се чувства обичана. Тогава, без да има нужда да казва нищо, без да превръща младата жена в довереник на тези болки и безпокойства, тя слагаше глава на рамото на тази жива статуя на приятелството и сълзите, които течаха от очите на кралицата, бързо се смесваха с тези, които потичаха от очите на принцесата.
О, бедна мъченица! Кой ще се осмели да търси в сенките на алковите дали изворът на това приятелство е чист или престъпен, когато историята, неумолима, ужасна, с крака, оцапани от кръвта ти, ще му каже каква цена си заплатила?
След вечерята измина още един час. Вечеряха семейно с госпожа Елизабет, госпожа Дьо Ламбал и децата.
По време на вечерята и двамата августейши сътрапезници бяха загрижени. Всеки имаше своята тайна от другия.