Това, което кралицата не можеше да скрие от себе си, бе, че между нея и Андре — в този така да се каже пакт, сключен още в първите дни, когато като млади момичета се бяха видели в замъка в Таверне, — бе имало един обмен на приятелство и услуги, при които Мария-Антоанета винаги бе оставала длъжница.
Обаче нищо не притеснява кралете така, както тези договорни задължения, особено когато те достигнат до най-дълбоките корени на сърцето.
Като последица от това кралицата, която бе изпратила да търсят Андре, мислейки, че има много неща, за които да я упрекне, не си спомняше нищо, когато застана лице в лице с младата жена, освен колко й е задължена.
Що се отнася до Андре, тя си беше все същата — студена, спокойна, чиста като диамант, но и неуязвима като него.
Кралицата се поколеба за миг, преди да реши с какво име да поздрави бялото привидение, което се появи от мрака на вратата в полумрака на апартамента и което полека навлизаше в кръга от светлина, хвърляна от трите свещи на свещника върху масата.
Накрая, протягайки ръка към своята стара приятелка, тя каза:
— Бъдете добре дошла днес, както винаги, Андре.
Макар силна и подготвена да се представи в Тюйлери, Андре на свой ред потрепери. Тя разпозна в тези думи, които й бяха отправени от кралицата, напомняне за тона, с който някога й говореше дофината.
— Има ли нужда да казвам на Ваше Величество — отвърна Андре с обичайните си откровеност и яснота, — че ако тя винаги ми бе говорила както току-що го направи, не би имало нужда, ако иска да говори с мен, да праща да ме търсят извън двореца, в който живее?
Кралицата се възползва от тези начални думи, с които Андре пристъпи към въпроса. Тя го прие като пробив, от който щеше да се възползва.
— Уви! — каза й кралицата. — Вие би трябвало да го знаете, Андре, вие — така красива, така непорочна и така чиста. Вие, чието сърце не се смущава от никаква омраза. Вие, на която никаква любов не вълнува душата. Вие, която облаците на бурята не могат да закрият и да накарат да изчезне като звезда, която всеки път, щом вятърът измете облаците, се появява по-блестяща на небосвода! Всички жени, дори най-високопоставените, не притежават вашата неизменна ведрина и най-вече аз, аз, която ви поисках помощ, която вие така щедро ми дадохте…
— Кралицата — отвърна Андре — говори за времена, които съм забравила и мисля, че и тя не си спомня вече.
— Отговорът е суров, Андре — каза кралицата, — и при все това, аз си го заслужавам, а вие имате право да ми говорите така. Не, наистина, докато бях щастлива, не си спомних за вашата преданост и това е може би защото никакво човешко могъщество, дори кралското, не ми предлага начин да ви се отплатя. Вие сигурно сте ме сметнали за неблагодарна, Андре, може би това, което вие вземате за неблагодарност, е просто израз на безсилие.
— Бих имала право да ви обвинявам, госпожо — каза Андре, — ако някога бях поискала или пожелала нещо и кралицата се е противопоставила на моето желание или е отказала на искането ми. Но как Ваше Величество иска да се оплаквам, след като нищо не съм пожелала, нито съм поискала?
— Е, добре, искате ли да ви го кажа, скъпа Андре? Точно това безразличие към нещата от този свят ме пали у вас. Да, вие ми приличате на свръхчовешко същество, създание от друга сфера, отнесено от някоя вихрушка и захвърлено сред нас, подобно на онези пречистени от огъня камъни, които падат от не се знае кое слънце. От това следва, че човек най-напред е уплашен от слабостта си, намирайки се пред онази, която никога не е била слаба. Но след това се успокоява, казвайки си, че върховната снизходителност е във върховното съвършенство, че това е най-чистият извор, в който трябва да умие душата си, и в момент на най-дълбока мъка прави това, което аз направих, Андре. Изпратих да потърсят това свръхчовешко същество, от чийто упрек се страхувам, за да поискам утеха.
— Уви, госпожо! — каза Андре. — Ако това е нещото, което наистина искате от мен, много ме е страх, че резултатът не отговаря на очакванията.
— Андре! Андре! Вие забравяте при какви ужасни обстоятелства вече ме подкрепихте и утешихте! — каза кралицата.
Андре видимо побледня. Като я видя олюляваща се и със затворени очи, като някой, чиято сила го напуска, кралицата направи движение с ръка, за да я притегли на същото канапе, на което седеше. Но Андре се възпротиви и остана права.
— Госпожо — каза тя, — ако Ваше Величество има милост към вярната си служителка, тя ще й спести спомените, които почти е успяла да заличи от съзнанието си. Лоша утешителка е тази, която не иска утеха от никого, дори от Бога, защото се съмнява, че самият Бог не би могъл да утеши всички болки.