Жилбер се представи на портиера откъм улица „Дьо л’Ешел“ и влезе в покоите на кралицата.
Забелязвайки го, госпожа Кампан, която бе получила заповед от кралицата, дойде при него и го въведе незабавно. Вебер, за да се подчини на кралицата, се бе върнал за новини.
При вида на Жилбер кралицата нададе вик!
Част от дрехите и от жабото на доктора бяха разкъсани по време на борбата, която бе водил, за да спаси нещастния Франсоа, а няколко капки кръв бяха опръскали ризата му.
— Госпожо — каза той, — моля за извинение Ваше Величество, че се представям така пред нея. Но, без да искам, вече я накарах да чака достатъчно дълго и не исках да я карам да чака повече.
— А какво стана с онзи нещастник, господин Жилбер?
— Той е мъртъв, госпожо! Беше убит и направен на парчета…
— Поне беше ли виновен?
— Той беше невинен, госпожо.
— О, господине! Ето ги плодовете на вашата революция! След като изклаха господарите, чиновниците и телохранителите, ето че сега се колят помежду си. Но няма ли начин да се въздаде правосъдие за тези убийства?
— Опитваме се, госпожо. Но е по-добре да се предотвратят убийствата, отколкото да се наказват убийците.
— И как да постигнем това, Боже мой! Кралят и аз не искаме нищо друго.
— Госпожо, всички тези нещастия идват от голямото недоверие на народа в служителите на властта. Поставете начело на правителството хора, които се ползват с доверие от народа, и повече нищо подобно няма да се случва.
— А, да! Господин Дьо Мирабо и господин Дьо Лафайет, нали?
— Надявам се, че кралицата е изпратила да ме потърсят, защото е успяла да издейства от краля да престане да бъде враждебно настроен към комбинацията, която му предложих.
— Най-напред, докторе — каза кралицата, — вие изпадате в голяма грешка, в която в крайна сметка изпадат и много други освен вас. Вие си мислите, че имам влияние над краля? Вие смятате, че кралят следва моите внушения? Вие се лъжете. Ако някой има влияние върху краля, това е госпожа Елизабет, но не и аз. И доказателство за това е, че още вчера той е изпратил с мисия един от моите служители, господин Дьо Шарни, без аз да зная нито къде отива, нито с каква цел е изпратен.
— И при все това, ако кралицата пожелае да превъзмогне неприязънта си към господин Дьо Мирабо, ще й кажа да говори на краля за това, което желая да стане.
— Е, господин Жилбер — живо подхвана кралицата, — да не би случайно да твърдите, че неприязънта ми не е мотивирана?
— В политиката, госпожо, не бива да се създават нито симпатии, нито антипатии, трябва да има принципни отношения или комбинации от интереси и трябва да кажа на Ваше Величество за срам на хората, че комбинациите от интереси са много по-сигурни от принципните отношения.
— Докторе, искате насериозно да повярвам, че трябва да се доверя на един човек, виновен за пети и шести октомври, и да се съюзя с един оратор, който публично ме е оскърбявал от трибуната?
— Госпожо, повярвайте ми, господин Дьо Мирабо изобщо не е инициирал пети и шести октомври. Гладът, немотията и мизерията бяха тези, които започнаха това дело през деня. Но една могъща, тайнствена и ужасна ръка е онази, която извърши всичко през нощта… Може би някой ден ще мога и аз да ви защитя и да се боря с това могъщество в сянка, което преследва не само вас, но и всички останали короновани глави. Не само трона на Франция, но и всички тронове по света! Несъмнено е вярно, колкото имам честта да положа живота си във вашите крака и в тези на краля, госпожо, че господин Дьо Мирабо няма нищо общо с ужасните събития. Той научи в Събранието, както и много други впрочем, от една бележка, която му беше предадена, че народът е тръгнал към Версай.
— Ще отречете ли това, което е всеизвестно, сиреч оскърблението, което ми беше отправено от трибуната?
— Госпожо, господин Дьо Мирабо е един от хората, които осъзнават собствената си цена и които се озлобяват, когато, виждайки на какво са способни и колко могат да помогнат, кралете се въздържат да им възлагат задачи. Да, за да ви накарат да обърнете очи към него, госпожо, господин Дьо Мирабо ще използва всичко, дори оскърбления. Защото той ще предпочете знаменитата дъщеря на Мария-Терезия, несъмнено властна кралица и жена, да му отправи един гневен поглед, отколкото изобщо да не го поглежда.
— И така вие мислите, господин Жилбер, че този човек ще се съгласи да бъде един от нас?
— Той си е такъв, госпожо. Когато Мирабо се отдалечава от кралството… Госпожо, това прилича на кон, който отскача встрани — има нужда само да усети юздата и шпорите на своя ездач, за да се върне в правия път.