Върна се малко назад по пътя и огледа наоколо, но не се виждаше нищо. С тревога тя каза на Милия:
— Не трябваше да оставяме детето. Тревожа се за него.
— Шелер не е човек, който ще се загуби лесно — отговори момичето. — Уверена съм, че те скоро ще бъдат тук.
В това време параходчето се отдели от брега и заплува към тях. С приближаването му нарастваше и тревогата на Ирма. Над водата се издигаше лека пара. Параходчето пореше бавно водата. Коминът му бълваше мерен дим, който се стелеше нашироко във въздуха.
„Само по-скоро, по-скоро!“ — мислеше си Ирма. С помощта на хората от параходчето тя се надяваше да разбере какво се е случило с Лидия и Шелер. Милия я утешаваше, но тя не обръщаше внимание на думите й. Не се вслуша и в молбата й да не казва нищо на баща й.
Щом параходчето спря, тя скочи на борда му и попита:
— Къде е капитанът?
— Аз съм капитанът, мисис — отговори Пен, като се приближи.
Ирма му разказа набързо това, което се беше случило. Йохан Пен се намръщи и хвърли заплашителен поглед към дъщеря си. Но веднага му мина мисълта, че работата с отвличането ще мине много по-леко, отколкото той предполагаше. Ирма сама скочи в устата на звяра. Той трябваше да се възползва от тази възможност, без да се бави.
— Почакайте една минута, мисис! Ще заповядам на машиниста да даде сигнал със свирката. Така той ще доведе бързо тези, които очаквате. Уверявам ви, че няма да тръгнем, докато те не пристигнат.
— Моля ви, направете го, капитане! — отвърна Ирма, трогната от съчувствието му. — Помогнете да намеря детето си и аз ще ви бъда вечно признателна!
— Добре, добре — процеди през зъби Пен и се отдалечи, за да уточни още веднъж всичко с Норт. След това слезе на брега, за да докара файтона. Каква беше изненадата му, когато видя, че в това време параходчето се отдели от брега и заплува по течението. Това противоречеше на споразумението му с Норт.
Потеглянето на параходчето се изплъзна от вниманието на Ирма, погълната изцяло от мисли за любимото й дете. Но като чу изненадания вик на тези, които останаха на брега, тя трепна. Наистина, тя не можеше да си обясни това, което ставаше, но потеглянето на параходчето я разтревожи още повече. Тогава реши да скочи от него, но един човек, излязъл внезапно от машинното отделение, протегна ръка и я дръпна силно назад. Тя падна върху куп каменни въглища и видя пред себе си един мъж, почернял от сажди, облечен с омаслени панталони и блуза. Ирма изпищя. Мъжът вдигна една лопата, готов да я удари.
— Не викай, иначе трябва да избираш между живота и смъртта!
Тя позна очите, които я гледаха заплашително, позна и гласа. Но в същия миг до нея достигна и друг глас — глас, който накара сърцето й да трепне радостно.
— Идвам, графиньо, имайте търпение!
Това беше гласът на Шелер. Той скочи във водата и заплува към параходчето. Ако успееше да го стигне, Ирма беше спасена. Но и човекът с омаслената блуза не бездействаше. Той завъртя едно колело и параходчето заплува по-бързо. След това взе лопатата, качи се на кувертата и застана в очакване. Ирма веднага разбра — той искаше да отблъсне Шелер, ако се опита да се качи на борда. Бързо скочи на крака и тръгна към своя враг, решена на всичко. Изведнъж от брега проехтя гърмеж от пушка и човекът с лопатата падна. Радостни викове огласиха брега след изстрела на Макнийл. Ирма се облегна на парапета, защото почувства, че силите я напускат. Очите й се замъглиха и тя се строполи безчувствена на палубата.
По-добре смърт
— Графиньо, за бога, хвърлете ми въже! Нямам повече сили!…
Този вик свести Ирма. Тя се надигна, бързо взе едно въже и го хвърли на Шелер. След това се върна при Норт, който следеше с очи всяко нейно движение. Ирма трепереше като лист.
— Много добре! — извика Шелер, като хвана края на въжето. — Само да събера малко сили и веднага ще се кача на кувертата. А дотогава се опитайте да спрете параходчето.
— Не знам как да го направя — отвърна смутено Ирма.
— Аз също, госпожо капитан — пошегува се Шелер.
В този момент Норт я погледна така заплашително, че тя уплашена отстъпи няколко крачки.
— Не се страхувайте от него! Сега той не може да ви причини зло! — извика Шелер, за да я окуражи. — Като се кача на параходчето, ще намеря начин да го откарам до брега.