Хладен вятър полъхна над водата. Студени тръпки пронизаха тази самотна, изоставена от всички жена. Горещи сълзи се стичаха по лицето й. Ирма сякаш изплакваше всичката мъка, събирана през годините в сърцето й.
— Майко, мила майко — мълвяха устните й, — аз съм жестоко наказана… Твоята дъщеря избра този трънлив път и вече е в края му… Смъртта витае пред очите ми… Прости ми, майко… защото аз съм една бедна, изоставена жена!
В далечината се очертаваше скалата. В очите на Ирма тя олицетворяваше един непознат свят, който смъртните не познават, освен в предчувствията си. Дали този свят е от светлина или от вечен мрак?…
— Ирма!
Тя трепна. Този глас я изтръгна от виденията й и я върна към действителността. Пред нея стоеше Норт. Беше сменил облеклото си и тя видя отново надменния и красив мъж.
— Няма от какво да се страхуваш, ако се върнеш при мен. В противен случай ще умреш заедно с мен. Решението ми е окончателно, остават ти още няколко минути да размислиш… Чакам да изречеш тази малка дума, която ще определи нашата съдба!
Последните думи той изрече гордо и заканително. Настана мъчителна пауза. Само бученето на вълните и глухото тракане на парната машина нарушаваха нощната тишина.
— Значи не искаш!… Добре. Не искам да продължавам повече твоите и моите страдания…
Ирма мълчеше.
Тогава Норт извади от джоба си револвер, зареди го и се прицели в нея.
— Сбогом, Ирма! Бог да пази детето ни!
Разнесе се силен гръм и Ирма падна на палубата със сърцераздирателен вик.
Изстрелът и викът на жената отекнаха в гората, където се намираха Роджър и спътниците му. Те ги чуха и забързаха към реката. Но там не видяха нищо друго, освен параходчето, което плаваше право към скалата, в която неминуемо щеше да се разбие.
Краят на трагедията
Сега ще се върнем малко в нашия разказ, за да проследим по-добре края на тази трагедия.
Шелер падна сред вълните. Той щеше да загине, ако случаят не му помогна да се хване за въжето, което се влачеше след плаващия мост. Норт беше толкова ядосан, че не помисли за въжето. Той видя, че Шелер потъна, и това му стигаше. Случайността обаче изплете по-нататък своите нишки. Ирма завъртя колелото. Увлечени в обясненията си, Норт и тя не забелязаха как параходчето намали скоростта си, Шелер използва това обстоятелство. Събра последните си сили и успя да се покачи на палубата, където припадна поради голямото напрежение.
Когато се съвзе, Шелер нямаше представа колко време е изминало. Първата му мисъл беше за Ирма. Дали не беше се свестил много късно?… Като се стараеше да не вдига шум, запълзя по борда. Изведнъж видя излизащия от машинното отделение Норт. Шелер го проследи. Като чу заплахите му, той се приближи близо до него, готов да се притече на помощ на Ирма. Но бързината, с която се развиха събитията, го изненада. Норт се прицели и Шелер едва успя да отблъсне ръката му. Куршумът отлетя във въздуха, но Ирма падна на палубата с един ужасяваш вик. Тя скоро разбра, че не е ранена, и се изправи. Пред очите й двама мъже се бореха отчаяно. Единият беше Норт, но кой беше другият? Помисли за Шелер и миг след това чу гласа му, който й казваше да вземе оръжието. Ирма усети прилив на радост. Надежда изпълни душата й, защото вече не беше сама. Един предан приятел се притече на помощ, когато тя беше изгубила всякаква надежда.
— Бързо! — повтори Шелер с толкова отпаднал глас, че Ирма се изплаши — не беше ли радостта й преждевременна…
— Къде е, къде е той? — попита тя развълнувано.
Шелер не отговори. Той се мъчеше да отблъсне Норт, който го стискаше за гърлото. Задъхваше се. Изведнъж Ирма видя револвера, наведе се и го взе… Тялото на Шелер се сгърчи и той грохна на палубата.