След като Мери Гулд заспа, Ирма излезе от стаята и се запъти към своята, в другия край на коридора. Когато влезе, някаква сянка внезапно се хвърли върху нея и нечия здрава ръка я сграбчи силно. Тя извика.
— Мълчи! — заповяда й един приглушен глас.
Ирма се опита да се освободи и с големи усилия успя да натисне бутона за електрическото осветление. Когато стаята се освети, тя видя пред себе си Артур.
— Искам да говоря с тебе! — каза той.
— Какво имаш да ми казваш?
— Трябва да си оправим сметките. На всичко вече трябва да се сложи край, и то още сега, в тази минута.
Ирма усети, че цялата любов, която някога беше изпитвала към този човек, се беше изпарила и на нейно място се беше загнездила омразата.
— Искам да ми дадеш документите, които имаш — каза Артур. — Трябва да съм сигурен, че няма да ми навлечеш някакви неприятности.
— Невъзможно! Сега разбирам какво си търсил в стаята ми!
— Те трябва да станат мои на всяка цена и ти веднага ще ми ги дадеш. Сега си в ръцете ми!
— Какво ще направиш, мислиш да ме убиеш ли?
— Каква идея! Трябват ми само документите. Когато ме дебнеше, ти ми предлагаше да избирам. Сега аз ти давам право на избор.
— Какъв избор?
— Дай ми документите. Актът за бракосъчетанието ни.
— Те са тук — тя посочи пазвата си. — Трябва да ме убиеш, за да ги имаш.
— Сама ще ми ги дадеш, и то още сега.
— Никога!
— Добре, така да бъде. Иди на Ривър стрийт.
Ирма се уплаши.
— Детето ми! — извика тя.
На Ривър стрийт живееше вдовицата Брук.
— То е при мене. Ще ти го върна, когато ми дадеш документите.
— Лъжеш! Брук е честна жена и не би могла да ти предаде детето. Ти просто се опитваш да ме изнудиш.
— Ще ти върна детето, когато се откажеш от мен завинаги и ми предадеш документите. Тогава ще ти дам и пари, за да можеш още същата нощ да напуснеш моя дом.
Ирма се спусна към вратата, отвори я, премина през коридора, излезе от къщата и се озова на улицата. В този момент тя беше само майка. Владееше я само една мисъл — детето.
Тя се затича към Ривър стрийт.
Отвличането
Няколко часа преди това една лодка се приближи към къщата на вдовицата Брук, намираща се на крайбрежната улица Ривър стрийт. Беше тъмно и мъгливо. В лодката седяха двама души. Градският часовник удари седем пъти.
— И какво ще правиш, като вземеш детето? — попита единият.
— Не е твоя работа, Джим — каза Хари. — Господинът, който ни праща, е баща на това дете. Той си го иска, а майката го крие от него — така каза той. — Това е всичко, което знам. От нас се иска да изпълним поръчката!
— И това момиченце се намира в дома на пилота, който се удави миналата година!
— Да видим как ще стане работата — каза въглищарят Хари, докато поставяше фенера на дъното на лодката.
Двамата опряха лодката до кея, привързаха я за него и излязоха на пристана. Крайбрежната улица в този час беше утихнала. Светлината по нея беше оскъдна. Хари познаваше къщата на пилота Брук. Те скоро я намериха и се приближиха към нея.
— Старата е вкъщи — прошепна Джим, като видя светлината в един прозорец.
— Тогава да я изпратим някъде навън.
— Я да хвърлим преди това един поглед в стаята!
Погледнаха през прозореца. Насред стаята, над масата, се беше навела петдесетгодишна жена, която четеше нещо от една книга и едновременно с това плетеше чорап. В дъното на стаята имаше легло, а до него едва се забелязваше друго, по-малко. На него лежеше момиченцето на Ирма — Лидия. Вдовицата беше приспала детето и сега се утешаваше с четене на молитви. Смъртта на мъжа й я беше навела на религиозни съзерцания, с които тя уталожваше болката от самотата. През целия ден беше заета с детето. Тази жена имаше добро сърце и обикна много малката Лидия. Ирма не би могла да намери по-добра гледачка за дъщеря си.
Изведнъж някой почука на пътната врата. Брук трепна и постави очилата си. Кой можеше да бъде в този късен час! Тя отиде до вратата и я отвори предпазливо.
— Кой е? — попита.
— Отвори, майко Брук! — каза един глас. — Искам да ти кажа, че на около стотина крачки оттук от една кола изпаднаха въглища.
— Въглища ли? — възкликна жената.
Тя бе твърде пестелива и съобщението й напомни, че би могла да си вземе от въглищата, при това без пари. Вдовицата приготви един стар чувал и взе лопатата.