— Добре, ето ти още петдесет цента, хитрецо.
— Човекът, когото търсите — каза момчето, — пристигна скоро в града и като се движеше предпазливо покрай стените и оградите, влезе в къщата на доктор Кенеди. Това съобщение струва петдесет цента, нали? А там, на ъгъла, е къщата на доктора — това пък е за другите петдесет цента.
След тези думи хлапакът се отдалечи.
— Да побързаме, Сам — каза полковникът. — Ти ще останеш до вратата, а аз ще вляза в къщата.
На позвъняването се отзова старата прислужница.
— Мога ли да говоря с доктор Кенеди? — попита учтиво Роджър.
Берта отведе полковника горе.
— Аз съм полицейският полковник Роджър от Ню Йорк — каза той на доктора — и ви моля да ми помогнете да хвана един опасен престъпник.
— На драго сърце — отговори доктор Кенеди, — само да зная как.
— Не е ли идвал за помощ при вас един човек, загърнат в голям шинел?
— Идва — отговори докторът — и при това много бързаше.
— Този човек търсим ние. Можете ли да ни кажете накъде тръгна?
— Попита за някакъв хан и аз му посочих този, който се намира на пътя.
— Каква беше раната му?
— Рана в лявата ръка, която ще оздравее за четиринадесет дена.
— Благодаря ви, докторе, и довиждане — каза Роджър и тръгна към вратата.
— Един момент, полковник — извика доктор Кенеди и тръгна към шкафа, от който извади едно шише, което със сигурност не би го посрамило. Той напълни две чаши, но когато вдигна главата си, полковникът беше изчезнал.
— Ама че бързат хората днес! — промълви старецът и за утеха изпразни и двете чаши.
Хиляди грижи
Норт излезе от къщата на д-р Кенеди и се огледа предпазливо. В съзнанието му се бореха различни предположения. В същото време в душата на този смел авантюрист отново се вля неизчерпаемата му енергия.
„Непременно трябва да отида в хана — каза той на себе си. — Собственикът на един хан винаги е в услуга на полицията. Роджър никога няма да допусне, че съм толкова глупав да вляза в устата на лъва.“
След малко той влезе в двора на хана, без да възбуди подозрение у никого. Келнерът го заведе в една стая, донесе му вечеря и се оттегли. Норт заключи вратата след него.
Изведнъж в съседната стая, където дотогава цареше пълна тишина, започна оживен разговор, придружен от силен смях. До ушите на Норт достигнаха следните думи:
— Както се вижда, направил си добра сделка, приятелю.
— Е, да, успях да продам житото.
— Не е кой знае колко: осемдесет хиляди.
— Браво!
— Утре ще ида в банката. Днес вече е късно.
Норт веднага замисли как да присвои тези пари. В този миг той забрави дори своите преследвачи.
Минаха няколко часа. Вместо разговор от съседната стая сега се чуваше силно хъркане.
В същото това време високата фигура на Роджър застана пред човека, който се грижеше за конюшнята.
— Искам да поговоря с притежателя на хана по една много важна работа.
— Кой е долу? — долетя гласът на ханджията.
— Вас търсят — извика конярят.
Ханджията заслиза по стълбата, а Роджър тръгна насреща му.
— С какво мога да ви бъда полезен — попита ханджията след поздрава.
— Аз съм полковник Роджър, началник на нюйоркската полиция. В хана ви нощува опасен престъпник, когото аз преследвам.
— Как се казва? — попита ханджията.
— Норт.
Ханджията повика прислужника.
— Има ли при нас човек с име Норт? — попита той.
Прислужникът се смути.
— Тази вечер пристигна един пътник. Поиска една стая и каза, че не иска да го безпокоят. Оттогава не е излизал.
— Не се ли е записал в книгата?
— Забравих да го запиша — отговори виновно прислужникът.
— Как изглежда този пътник? — попита Роджър.
— Носи тъмен шинел, има къса черна брада и остър поглед. Хубав човек.
— Без съмнение това е той — каза радостно Роджър.
— Какво смятате да правите сега? — попита ханджията.
— Ще арестувам престъпника още сега.
— Съжалявам, но не мога да ви позволя подобно нещо.
Роджър го погледна учудено.
— Защо, моля?
— Не ми е приятно в моя хотел нощем да стават скандали.
— Но вие знаете, че аз съм началник на полицията — каза Роджър остро. — Ето значката ми.