— Ще трябва да я изпратим в някоя лудница. Съжалявам само за едно: че няма никакви средства за препитание.
Същевременно на вратата се появи директорът на болницата за луди, доктор Джеферсън. Артур отиде да го посрещне. Лекарят се представи.
— Добре, че дойдохте, докторе. В нашата къща стана ужасен инцидент. Моята компаньонка внезапно полудя — каза Мери. — Тя дори обвини моя съпруг, че бил неин мъж, а след това я е напуснал.
— Къде е тя? — попита доктор Джеферсън.
— Каза, че отива да търси документите, доказващи правата й — намеси се Артур. — Нито минута не мога да я търпя повече в къщата си.
— Дойдох с колата, мистър Гулд. Доведох и една болногледачка. Къде е болната?
— Тя се казва Ирма Норт и твърди, че по рождение била графиня Хоенщайн.
— Това, разбира се, са само измислици.
— И освен това, че съпругът ми се казвал всъщност Артур Норт. Казва още, че имала и момиченце, което й откраднали. Бълнува за затвор, за крадци и убийци.
— И разправя, че е измъчвана, нали — отговори доктор Джеферсън. — Така е винаги. Това се случва често с жените, когато достигнат определената възраст. Има ли тя някакви средства? Ще може ли да плаща таксата?
— Таксите ще заплати съпругът ми, докторе.
Вратата се отвори и се появи Ирма. Видът, който имаше в този момент, позволяваше да се заключи, че тя действително е луда.
— Той открадна тази сутрин документите ми — извика тя, като посочи Артур.
Във вълнението си Ирма не забеляза директора на лудницата, който я гледаше изпитателно.
— До тази сутрин ги носех винаги с мен, но днес забравих да ги взема и…
Изведнъж тя трепна. Беше видяла непознатия човек.
— Оплачи се на негова милост — каза й Артур, като кимна към доктор Джеферсън. — Нямаме повече време да се занимаваме с твоите частни истории.
Артур хвана под ръка Мери.
— Мръсник! — извика Ирма отчаяна.
Мери отстъпи уплашено назад.
— Не се страхувайте от мен, мисис Мери. И вие сте една нещастна жена като мен. И вашата участ ще бъде като моята. Вие не сте мисис Гулд, а Норт. Аз бях дъщеря на граф Хоенщайн, а вие сте само дъщерята на мистър Шмит.
Джеферсън се готвеше да се приближи към Ирма.
— Той ми открадна документите… Отвлече детето ми — повтаряше нещастната жена. — Но и това няма да го спаси от затвора.
Артур дръпна Мери и двамата излязоха от стаята. Ирма тръгна към непознатия.
— Можеш да ми довериш всичко, миледи — каза й той спокойно. — Всичките тези показания и обвинения не могат да ти помогнат с нищо.
— Мисис Гулд смята, че аз съм луда! Горката! Много съжалявам за това нейно заблуждение. Тя ще осъзнае грешката си и тогава ще настъпи ужасът за нея.
Директорът на лудницата взе шапката си и се отправи към вратата.
— Очаквам тук един господин — промълви Ирма.
— Но вие можете да говорите с него и по-късно — забеляза Джеферсън, който се колебаеше дали да говори с нея на „ти“ или на „вие“. — Сега обаче трябва да ме последвате.
Ирма вярваше, че отива на сигурно място и че ще бъде разпитана като потърпевша, затова се съгласи да тръгне с възрастния господин, който й беше направил добро впечатление.
— Вземете си горна дреха — прибави той.
Слугинята бе донесла всичките вещи на Ирма и й помогна да се облече. Доктор Джеферсън тръгна напред и като настигна своята помощница, едра и кокалеста жена, приличаща на мъж в женски дрехи, й каза да се върне сама в болницата, за да не възбуди никакво съмнение у болната. Вики — така се казваше жената — изпълни нареждането. Джеферсън и Ирма се качиха в колата.
— Трябва да ви открия една ужасна тайна — каза Ирма по пътя. Джеферсън се преструваше, че вярва на думите й. — Този злодей на име Йохан Гулд трябва да бъде арестуван веднага. Истинското му име е Артур Норт и аз ще искам даването му под съд за двубрачие, защото съм неговата законна съпруга. Венчана съм за него, но той ме изостави заедно с детето. Когато дошъл тук, в Америка, отново се оженил — за мис Мери Шмит.
— Ще отбележим всичко това в протокола — отговори Джеферсън.
Ирма не хранеше никакви съмнения. Колата спря пред вратата на голяма каменна ограда, зад която се издигаше голямо здание. Когато влязоха в двора, видяха много мъже и жени, които се разхождаха там. Глупавите и замаяни лица, изгасналите погледи и неестествените смехове на тези хора биха могли да помогнат на Ирма да разбере къде е попаднала, ако беше в състояние да погледне трезво около себе си. Но доктор Джеферсън бързо я въведе в зданието. Поради голямото душевно разстройство, в което се намираше, Ирма не забелязваше нищо наоколо.