— Кой ви дава право да се вмъквате нощно време по такъв подъл начин в стаята ми? — извика младата жена.
— Минавах оттук и помислих, че може би буйствате насън. Понеже намерих вратата заключена, си послужих с този таен вход, известен единствено на мен. Надявам се, че най-после разбрахте бащинските ми грижи към вас!
Като каза това, той с един скок се намери до тайния вход и го затвори. После тръгна към Ирма.
— Махайте се от тук! — извика тя с блеснали очи.
Болната никога не беше изглеждала на д-р Стивънс толкова хубава, колкото в тази минута.
— Веднага напуснете стаята! — извика Ирма и отвори широко прозореца.
— Проклятие! — каза през зъби директорът и тръгна към вратата.
— Защо не се върнете, откъдето дойдохте?
— Защото нямам намерение да издавам малките си тайни, мисис — каза подигравателно директорът и в следващия миг изчезна през вратата.
Ирма я заключи и отиде със свещта до огледалото. Макар че го разгледа най-внимателно, тя не откри никакъв секретен механизъм. Огледалото стоеше неподвижно, сякаш бе заковано.
Ирма бе обладана от мисълта, че трябва да избяга колкото може по-скоро. Наистина безсрамният опит за похищение не беше успял и поне тази нощ тя можеше да бъде спокойна. Но нямаше гаранция, че директорът няма да се опита и през следващата нощ, и тогава…
Ирма отново отчаяно започна да търси тайния механизъм на изхода зад огледалото.
Порядъчният зет
Настъпи денят за венчалния обред на капитан Уорънс и мис Луиза Сейнт Артай.
Във вилата кипеше трескаво оживление. Големият салон беше великолепно украсен. Една съседна на него стая беше подготвена за венчалния обред.
Капитанът се намираше в стаята си в хотела, препълнена с куфари. Хосе вече затваряше последния от тях.
Уорънс погледна часовника.
— Часът е вече осем — каза той на слугата. — Пренеси багажа на парахода и го предай за М., адрес Уилям Броун. Ако някой случайно те попита за багажа, кажи, че аз го изпращам на един мой познат, когото искам да посетя по време на сватбеното си пътешествие. След това ще се върнеш тук и ще чакаш да ти възложа друга работа.
Когато слугата излезе, Уорънс призна пред себе си, че е твърде неспокоен. Предчувстваше някаква неприятност. Наистина той разказа на бъдещия си тъст историята за наследството, което уж щеше да получи след няколко седмици, но за какво можеха да му послужат онези пет хиляди долара, които той му даде. Уорънс загуби голяма част от тези пари в игра. Не му оставаше друго, освен да поиска от стария още една голяма сума. Иначе рискуваше да се изложи.
Уорънс се сети и за Дъблай. Къде ли е изчезнал той? Защо този Дъблай му се беше изпречил на пътя? Наистина той беше наредил на Хосе да проследи този човек, но той изведнъж изчезна. Сигурно се е оттеглил някъде далеч след нещастието в любовта си и се утешава с каквото и да е.
Върху красивото лице на Уорънс се изписа едно злорадо изражение.
— Трябва да се размърдам! — прошепна той.
В този момент на вратата се почука и влезе Хосе.
— Уредих всичко — докладва той.
— Добре. Помогни ми сега да се облека.
Хосе донесе от гардероба униформата на Уорънс. Съгласно едно старо правило в американската войска офицерите по време на отпуск или запас имаха право да обличат за определени празнични случаи военните си дрехи. Още повече че Сейнт Артай бе помолил Уорънс да дойде на венчавката, облечен във военна униформа.
Уорънс се облече. Той изглеждаше още по-красив и представителен в мундира, който му стоеше чудесно. Хосе, въпреки че знаеше кой е господарят му, искрено се възхищаваше и тихо отбеляза:
— Ще направите поразяващо впечатление!
— Добре. Ти си знаеш урока — отговори строго Уорънс, като си окачваше сабята. — Ако забележиш нещо подозрително, веднага ела да ми съобщиш.
Уорънс излезе от хотела, последван от слугата.
Съдържателят любезно изрази съжаление, че изгубва един такъв приятен клиент.
Уорънс бързо отиде при файтона, който трябваше да го откара. Хосе, облечен в скъпа ливрея, се качи на капрата и луксозният екипаж се отправи към вилата на Сейнт Артай.
Церемонията трябваше да се извърши след един час. Уорънс беше първият пристигнал.
— Добре дошъл! — посрещна го плантаторът. — Да поговорим малко двамата. Дамите още не са завършили с тоалета си.