Уорънс отвори прозореца — отвън бе спокойно. Той ловко скочи и пое чувала, който Хосе му подаде. Промъкнаха се под бухналите от зеленина дървета, като се оглеждаха внимателно наоколо.
Уорънс знаеше, че във високия зид на градината имаше малка вратичка, която се отваря само отвътре. Това бе единственият изход от градината, предназначен за прислугата. Той тръгна към нея. Вратичката се отвори лесно и двамата излязоха навън.
Изведнъж към Уорънс се спусна един човек и като железни клещи хвана и изви назад ръцете му.
— Сега те залових, мерзавецо! — изръмжа той.
Беше Дъблай, който знаеше за този изход и беше причакал Уорънс, убеден, че той ще се опита да избяга именно оттук.
Метисът обаче се притече на помощ на господаря си и с ножа си нанесе силен удар в гърба на Дъблай.
— По дяволите! — извика той и падна издъхващ на земята.
Уорънс и Хосе бързо се отдалечиха по широката алея.
Ужасното разкритие
Когато Сейнт Артай се върна в салона, един от слугите приближи с бързи крачки до него и му каза:
— Сър, един непознат господин иска да говори с вас спешно.
— Само това липсваше днес — въздъхна той. — Къде е този господин?
— Чака отвън. Не си казва името.
— Кажи му да дойде утре.
Бащата се обърна към дъщеря си.
— Сега ще се върне съпругът ти. Ще можете да тръгнете след час.
Слугата отново се върна, този път доста обезпокоен, и доложи:
— Господинът не иска да си тръгне. Настоява на всяка цена да говори с вас.
— Ще ме накара да изгубя търпение! — извика Сейнт Артай и тръгна към вратата, за да се срещне с непознатия.
— С кого имам чест да говоря? — каза той сухо, като видя стройния мъж пред себе си.
— Позволете ми да се представя: Роджър, началник на полицията за обществена сигурност.
— И каква работа имате в моя дом?
— Да арестувам един престъпник.
— Как? В къщата ми? Защо? Кой е той?
— Не получихте ли телеграмата ми? — попита Роджър изненадано.
— Телеграма ли? Каква телеграма, какъв престъпник? Уважаеми господине, вие нещо грешите. Намирате се във вилата на Сейнт Артай, в моята вила.
— Точно така! Не получихте ли телеграмата, която аз изпратих лично до вас?
— Господине — извика Сейнт Артай. — Ако се шегувате, знайте, че сега не е време за шеги.
— Моля ви да не се гневите, а да ме изслушате. Разбирам, че телеграмата ми не е попаднала във вашите ръце. В такъв случай става дума за вашата чест и аз ви моля да отговорите на въпросите ми: вашият зет не се ли нарича Джордж Уорънс?
— Е, да. И какво от това?
— Тази сутрин ви телеграфирах да арестувате незабавно този човек. Той е един опасен престъпник, отдавна търсен от полицията.
— Но подобна шега не може да се приеме! Оставете ме на мира! Зет ми не е престъпник.
— Добре! Ако не вярвате, оставете ме поне да поговоря с него няколко минути.
— Не позволявам! Не желая да превръщам празненството на дъщеря ми в скандал. Не желая да разговарям повече с вас, свободен сте, господине!
— Като представител на полицията ще ме допуснете да си свърша работата във вашия дом, въпреки че сте Сейнт Артай.
Плантаторът най-сетне отстъпи, но помоли той да представи Роджър, за да се избегне скандалът и никой да не разбере какво става. Беше сигурен, че полицията ще се убеди в грешката си.
Двамата влязоха в салона и домакинът представи госта.
— Но защо Джордж не се връща? — обърна се Луиза към братовчедката си.
Вместо отговор двете видяха изплашеното лице на Сейнт Артай, който разговаряше с непознатия.
Най-сетне старият изгуби търпение и реши да потърси зет си в своя кабинет, където го беше изпратил. Отидоха заедно с Роджър.
— Джордж! — извика той, когато стигнаха до вратата.
Никой не отговори. Вътре нямаше никой. И единствено отвореното крило на прозореца се поклащаше от вятъра. Сейнт Артай забеляза това и докато търсеше обяснение, Роджър го попита:
— Каква работа имаше зет ви във вашия кабинет?
— Това е частна работа и аз не мога да ви отговоря — отвърна домакинът, силно разтревожен, и докато преценяваше какво друго да отговори на Роджър, бързо се насочи към касата си, която бе в дъното на кабинета.