— Това място е много удобно — трудно могат да ни видят, докато ние имаме възможност да наблюдаваме всичко добре.
Боб завърза въжето на лодката и тъй като добре познаваше околността, отиде до някаква кръчма да купи нещо за ядене.
Хосе слезе на брега и по поръчение на Норт трябваше да замине с първия параход, за да прибере куфарите. Норт беше убеден, че никой не може да знае, че метисът и той са свързани. Освен това той беше оставил куфарите на сигурно място, и то под името Браун. Навремето той можа да се снабди с документи с това име и ето че дойде време да ги използва. Хосе щеше да се представи за негов пълномощник и да прибере багажа.
Америка обаче е страна на изненадите и на най-странните съвпадения. Единствено там, особено по това време, събитията можеха да се развият по един невероятен начин, както в случая с Ирма Хоенщайн, която по една тогава щастлива случайност срещна Норт, започна да го следи, а той, за да се освободи от нея, започна да води живот, изпълнен с опасности, да унищожава хора и да си спечелва врагове — неизбежно и фатално за него.
Един от заклетите му врагове беше Роджър, неговият преследвач, и бягайки от него, Норт трябваше да създава на себе си и на другите всички тези неприятности и тревоги. За Артур Норт вече нямаше спиране. Животът му не принадлежеше на него, а на престъпленията, които беше извършил. Те го тласкаха към шеметната неизвестност, по пътя към своето спасение, без нито миг спокойствие и отдих, той оставяше горещата следа на ужасните събития, с които бяха неразривно свързани съдбите на няколко души.
Стана така, че в страната на чудесата случаят помогна на всички едновременно: и на преследвания, и на преследвачите. Роджър твърде бързо откри следите на беглеца и тъкмо когато последният смяташе, че се е скрил, беше изненадан.
Бяха изминали едва няколко часа, когато Норт от прозорчето на каютата си видя как един човек слезе от току-що пристигналия на пристанището параход и тръгна по моста на брега. В този човек Норт позна самия Роджър. Престъпникът трепна. Колкото и да не му се искаше да повярва, че полицаят е тръгнал толкова бързо по петите му, толкова ясно беше, че това е Роджър.
Норт изсвири тихо на Боб и го повика при себе си.
— Виждаш ли онзи човек там?
— Да, сър — изръмжа морякът.
— Ще тръгнеш веднага след него и ще разбереш къде ще отседне. Ето ти сто долара за разноски.
— Дайте ми време.
Боб прибра банкнотата и дребните, като дъвчеше листа от тютюн, и излезе на брега и лениво тръгна към Роджър.
Норт остана сам в лодката. Той трябваше да чака завръщането на Хосе, което в най-добрия случай щеше да стане не по-рано от следващата вечер. Сега въпросът бе да не би полковникът да напусне града по-рано.
Боб се върна и съобщи, че Роджър щял да стои в Уиксбърг няколко дни, тъй като търси някого, и след това щял да замине с парахода за М.
— Чудесно! — засмя се лукаво Норт.
Пожарът
Животът на Ирма продължаваше, изпълнен със страдания и зловещи изненади. Някогашното внезапно, неудържимо влечение по Артур Норт доведе младата жена до тези странни, бурни събития, от които не можеше да се освободи, защото веднъж беше постъпила неразумно.
Любовта е щастие и благодат, но тя лесно се превръща в безумие и заслепеност. Подобно безумие дълго време или дори завинаги държи онзи, които обича, във властта си.
Ако Ирма можеше да разсъди и да не върви след своето нещастие в лицето на Артур, да заживее нов живот в Европа, а не в Америка, където я доведе страстната любов към Норт, то тя щеше да се освободи навреме както от пагубното си чувство, така и от този демоничен човек, фаталното й решение обаче безнадеждно да го следва и отново да се опита да го спечели я превърна от негов съдия в негова жертва.
Нейните страдания са един печален урок за онези жени, които харесват мъжете единствено по тяхната външност, които търсят силния и властен мъж, без да държат сметка за характера му. Милиони жени в края на живота си горчиво съжаляват, че са били в плен на красиви, привлекателни мъже, в които не са видели самия човек, който по законите на живота все пак стои над всичко или поне над своята външност.
Събитията оплитаха в своята мрежа Ирма, без да й дават възможност нито за миг да си поеме дъх.
Младата жена стоеше пред тайнственото огледало, зад което вероятно се намираше тайният вход, от който води пътят към свободата. Опитите й да открие някое копче, отвор и да задвижи механизма за отваряне бяха напразни. Младата жена вече губеше всякаква надежда за спасение. Директорът всеки миг можеше да се опита отново да осъществи чрез насилие позорния си план.