На пръв поглед домакинът правеше добро впечатление. Изглеждаше вежлив и изискан. Единствено устните му бяха някак удебелени, а очите му искряха с особен, загадъчен блясък.
— Имате ли документи? — попита внезапно той.
Тя поклати глава отрицателно.
— Не държа много на формалностите. За мене е важно непосредственото впечатление — обясни той и хвърли изпитателен поглед върху Ирма.
Тя стана.
— Сега, ако обичате, ще ви заведа при съпругата ми — каза той и отвори вратата. — Тя трябва да ви види и одобри, аз само ви приех.
От тези думи Ирма заключи, че домакинът я бе одобрил, но тя трябваше да направи добро впечатление на болната.
Холидей отвори вратата, дръпна една тежка завеса и влезе в един луксозно обзаведен будоар, в дъното, на който имаше огромен, дълбок фотьойл. В него Ирма видя една нежна фигура с глава, облегната на меките възглавници.
Приближи се.
— Ето, скъпа Елен — каза Холидей тихо, — представям ти една млада жена, която желае да постъпи на работа. Моля те, поговори с нея, оставям я изцяло на твое разположение.
Красивият мъж се наведе ниско до жената и прошепна нещо на ухото й. После напусна стаята.
Двете жени останаха сами.
— Моля ви, елате близо до мен, за да ви видя — каза жената със слаб, треперещ глас.
Ирма премести един стол близо до креслото на болната и седна до нея. Бледата като восък фигура се наведе към нея. Златисторуси коси се спускаха по раменете и две големи, сини и кротки очи се вгледаха внимателно в нея.
Ирма неволно трепна. Стори й се, че от това лице говореше смъртта. Макар че то издаваше предишна повехнала красота.
— Имате ли нужда от нещо? — попита Ирма изплашено, смятайки, че болната е изпаднала в някакъв силен пристъп на болестта.
— Не, мило дете, не се безпокойте. Искам да ви кажа само едно нещо: идете си веднага, колкото е възможно по-скоро напуснете тази къща.
Ирма погледна говорещата с изненада и вълнение. Тя се беше надявала, че в тази къща най-после ще намери подслон.
— Не трябва да оставате повече тук — повтори болната, като гледаше страхливо към вратата. — Виждам, че сте американка… как се казвате?
— Ирма Норт.
— Ах, да! — въздъхна нещастницата.
— Омъжена съм — добави Ирма.
— Омъжена ли? Но защо не сте при мъжа си? Да не сте вдовица?
— Не — каза Ирма и накратко й разказа за своя живот.
Болната я слушаше внимателно и доверчиво. Когато младата жена замълча, Елен за известно време остана замислена.
После й направи знак да се приближи.
— Вие ми разказахте за нещастната си участ. Сега е мой ред да ви разкажа моята. Две години, откакто съм омъжена, и, убедена съм, всеки, който говори за мене, ми завижда. На пръв поглед всичко имам. Да, външно е така. Заобиколена съм от разкош и великолепие и никой не е виновен, че се разболях… Уви, ако хората знаеха колко болки и страдания се крият зад тази бляскава външност, биха се смаяли. Аз дори за миг не вкусих от щастието да имам съпруг, който да ми принадлежи, да имам едно вярно сърце, на каквото се радва всеки човек.
Тя се задъха, помълча и прошепна на ухото на Ирма:
— Мъжът ми е лош човек. Той ме взе само заради богатството ми. Щом го получи, веднага ме забрави… Един случай ме накара да разбера, само няколко седмици след венчавката, че той ми изневерява… Аз притаих болката си, но това ми костваше много. Разболях се. Лекарите твърдят, че съм болна. Вярно е. Умирам от сърдечна болка. Нищо друго не ми причинява страдания. Това е моята болест.
Сълзите започнаха да се стичат по бледите бузи на страдащата жена.
— Ето защо не бива да оставате тук — каза тя, след като помълча известно време. — Вие ми направихте добро впечатление още от пръв поглед, защото вие сте много хубава. Но аз виждам, че няма да мога да ви защитя именно заради вашата красота. Забелязах пламналия поглед на моя мъж към вас. Преди да излезе, той ми пошепна да ви ангажирам на всяка цена. Аз зная какво означава това. Вие не трябва да попадате в ръцете на този подлец. Той няма да ви остави на мира нито миг с безсрамните си предложения. Жал ми е за вас и искам да ви спестя неприятните ситуации, в които бихте изпаднали и които някога преживях аз самата.
Ирма стана и целуна слабата ръка на болната.
— Бъдете здрава, желая ви здраве! — прошепна тя.
— Да, благодаря! Сбогом! Ако някога узнаете, че вече съм отишла в отвъдния свят, споменавайте ме в молитвите си!