Ричард гледаше учудено Джеймс.
— Никога не съм те виждал с тях на улицата.
Джеймс едва не се изсмя.
В това време вратата в дъното на сцената се разтвори и от нея излезе група млади балерини. Скъпоценните камъни по върховете на шапките им отразяваха светлината като светкавици. Гърдите им бяха покрити с блестящи нагръдници.
— Чудесно — възкликна Ричард.
— Да — потвърди Джеймс, смеейки се. — Те са златни момичета и трябва постоянно да бъдат позлатявани.
В това време на сцената излезе богът на любовта Ерос и всички балерини коленичиха пред него. Балетът беше великолепен.
— Сега да идем в голямата зала — каза Джеймс и поведе Ричард.
Вечерята
Двамата приятели с труд се промъкнаха през множеството по коридора. Големият салон приличаше на дворец на маври. Колони с мозайки подпираха грамаден свод и образуваха отделни малки помещения, някои от които бяха закрити с тежки завеси от ориенталски тип. В много от тях се виждаха весели двойки. Това бяха елегантните бонвивани на М. Всеки от тях бе повел със себе си по едно хубаво момиче. Шумен смях се преплиташе със звъна на чашите с шампанско.
— Сега ще те представя на три дами — каза Джеймс на ухото на Ричард, — но ти не трябва да се чудиш и да ме питаш за нищо. Наредил съм отлично работата.
Джеймс повика един келнер и го попита къде е запазената ложа, означена в картата, която му подаде. Келнерът поведе двамата господа. Когато се настаниха в ложата, Джеймс поръча вечеря за петима.
Влязоха три момичета и завесата беше спусната. Когато останаха насаме с жените, Джеймс им представи своя приятел.
— Това, Ричард, са трите звезди на „Уайт Касъл“ — Мая, Азума и Приска.
Заловиха се с вечерята. Джеймс вдигна наздравица за щастието на всички.
— Тази среща тук е международна — обясни той. — Мис Приска е полякиня, Мая е от Индия, а Азума — от родината на фараоните. Европа, Азия и Африка са си подали ръка.
Приска носеше хубав полски национален костюм. Коженото калпаче със сребърен монограм и кокетно перо отиваше чудесно на красивата й глава. Очите й блестяха. Широките й ръкави бяха подплатени с коприна и откриваха чудно хубави ръце. Пояс, украсен с цветни фигури, стягаше тънката и талия. Бюстът й също беше великолепен.
У Мая от пръв поглед можеше да се познае индийката. Големите й сиви очи бяха увенчани с дълги клепачи. Нежните розови устни приличаха на цветна пъпка. До нея беше изправена гордата фигура на египтянката Азума. От голямото й черно чело, заобиколени с красиви черни къдрици, светеха очите й с диви пламъци. Малкият й правилен нос придаваше на лицето й нещо пленително. Между разтворените й устни блестяха бели седефени зъби.
И трите момичета бяха изключително съблазнителни.
Ричард, който седеше близо до Приска, й прошепна нещо. Момичето изгледа снизходително неопитния младеж, но намери подходящ начин да му отговори, като го предразположи.
Разговорът им стана по-задушевен.
Азума и Мая говореха по малко на развален английски и това бе доказателство, че отскоро бяха напуснали своите отечества.
Джеймс спря погледа си върху Ричард и Приска. Радваше се, че приятелят му се забавлява. После се обърна към Азума и Мая.
— Защо не говорите? — попита ги той закачливо. — И защо не снемете мантиите си?
— Не е позволено — обясни Азума. — Костюмите ни бият на очи и затова ни забраняват да се събличаме.
— Странно! Удивително! — възкликна Джеймс. — Значи в „Уайт Касъл“ още държат на морала. Така да бъде! Но на мене ми се струва, че тук, в тази отдалечена ложа, той не е задължителен.
— Не! Щом е забранено, ще го спазваме. Тук често идва полиция и притежателят на заведението е имал много неприятности с нея преди.
— Тогава нищо не можем да направим — отбеляза Джеймс. — Виждаш ли, Ричард, няма рози без бодли. Все пак не можете ли да ни позволите поне за няколко минути само да видим националните ви костюми? Келнерът донесе цялата поръчка и скоро няма да се върне.
Две от момичетата си пошушнаха нещо и станаха едновременно на крака. Мантиите бързо се свлякоха от тях. Лек вик на възторг и удивление излезе от устата на Ричард. Приска се смути. Само Джеймс остана спокоен. Той и друг път беше виждал подобни красоти.