Напарфюмиран ефирен плат покриваше нежното тяло на индийката. Широк пояс, обшит със сърма и скъпоценни камъни, опасваше тънкия й кръст. По ръцете й блестяха златни гривни. Облеклото покриваше като мъгла от рози формите на тялото.
Азума беше изправила гордата си осанка на египетска принцеса. Жакет с богата бродерия покриваше мускулестите й крайници. Ръцете й бяха покрити с безброй скъпоценности. Фигурата й беше толкова внушителна, че би съблазнила всеки скулптор или живописец. Тя кръстоса с небрежно движение ръцете си на гърдите и покри с воала си откритите наполовина гърди. На пояса й се закопчаваха широките шалвари от бял атлаз, също толкова изящно бродиран. Красивите й боси крака бяха обути в бели копринени пантофки.
Двете жени на Ориента стояха така само няколко минути. След това отново се увиха в мантията си.
Ричард въздъхна.
— Халима! — прошепна той.
— Не бъди толкова чувствителен — забеляза Джеймс. — Спомни си старата пословица, че разходката под палмите не е безнаказана.
Ричард не отговори, а обърна поглед към Приска.
От съседната стая долитаха гласове, единият от които се извисяваше над другите.
— Това е барон Фон Фалкенбург, познавам го по гласа — каза Джеймс, като се ослуша.
— Ах, да, господинът, когото ми показа преди малко.
— Да, но сега замълчи!
В съседната стая се чу още един глас. Той беше остър и издаваше известна доза усилие. Искаше да накара другите да се вслушат в него.
— Е, и този познавам — забеляза пак Джеймс. — Това е Ууд. Той винаги се хвали с парите си.
— Да, господа, така е! Често не зная къде да вложа парите си, толкова са много — каза гласът.
— О, дайте и на нас нещо — обадиха се неколцина.
След минута някой извика:
— Какво правите, мистър Ууд, това са сто долара!
— Когато съм в компания, обичам да горя пари — извика гласът на Ууд.
После отново се чу баронът:
— Мистър Ууд, цигарата ви пак изгасна. Услужете си с моя огън!
— О, банкнота от хиляда долара! — възкликна Ууд.
— Възможно е. Дребна работа — отговори Фалкенбург с невъзмутимо спокойствие.
Отново настъпи мълчание.
— Изключителен човек — прошепна Джеймс в ухото на приятеля си. — Ето един пример за това, което ти говорех.
Ричард остана слисан. Помисли си за своите последни сто долара, които беше определил за тази вечер, и се почувства смешен.
— Да пием — предложи Джеймс.
Чашите звъннаха. Приска се наведе към Джеймс и му прошепна нещо тайно. Джеймс кимна одобрително.
— Да идем в салона — предложи той. — Преди това ще се отбием в игралната зала.
Полякинята се закани с пръст на Джеймс, смеейки се.
— Не, не, няма да играем.
Ричард изгледа учудено приятеля си.
— Дамите се страхуват, че ги жертваме заради играта — поясни той. — Те знаят, че в такъв случай ще ни загубят.
— Но аз въобще не играя — отвърна Ричард.
Полякинята го изгледа със съмнение:
— Е, добре! Ще ви чакаме само един час.
Трите момичета бързо напуснаха ложата.
— Ще ги видим ли после? — попита Ричард загрижен, като хвърли жален поглед към завесата, зад която изчезнаха момичетата.
— Как така? Защо задаваш такива въпроси? — учуди се Джеймс.
— Боя се, че може би други господа… Ти разбираш какво искам да кажа.
Джеймс погледна приятеля си.
— Момче, момче! Кога ще поумнееш! Не се тревожи, ще ги намерим.
В игралната зала
На горния етаж на замъка имаше великолепни апартаменти, в които щастливците шестваха, а пропадналите блуждаеха. Тук, около масите за игра, се събираха много хора и между шепота и гласовете на всички най-много се извисяваше гласът на крупието, което следеше за редовността на играта. Като далечно ехо се носеше звънът на златните монети, а доста често и раздразнените възклицания на играчите.
Джеймс и Ричард ходеха от маса на маса.
— Ето го барона — прошепна Джеймс на приятеля си. — Сега може спокойно да разгледаш този особняк. Не му върви много в играта, но изглежда, че притежава баснословно богатство, защото губи колосални суми, без да му мигне окото.
Ричард заразглежда тайнствения човек. Неговото красиво, обгоряло от слънцето лице привличаше веднага вниманието. Ричард не можеше да откъсне поглед от светлите, изразителни очи на барона. Добре подстриганите мустаци засенчваха правилните устни. На челото личеше дълга широка рязка, вероятно някакъв белег.