— Произхожда от аристократично семейство, едно от най-старите в Германия. Казват, че неговите либерални възгледи възбудили недоволството и омразата на роднините и близките му. По тази причина напуснал отечеството си и дошъл тук, в Америка. Във всеки случай е изключително богат.
В този момент баронът стана и като видя Джеймс, му подаде приятелски ръка.
— Барон Фон Фалкенбург — приятелят ми Ричард Кемпъл — представи един на друг двамата си приятели.
Те се поклониха.
— Виждам, че днес не ми върви — каза баронът. — Сега искам да опитам и на рулетката. Вие двамата ще играете ли?
Джеймс отказа.
— Тогава поне елате с мене — покани ги баронът. — Интересно е да се гледа как другите играят. Залагат се значителни суми.
Той поведе двамата си приятели към една многолюдна група, сред която от време на време се чуваше шум от въртящото се колело. Групата се раздвижи. Чу се шепот. Направиха място на германеца, когото познаваха много добре и завиждаха на славата му.
Баронът седна спокойно на стола. Ричард видя как той хвърли бърз изпитателен поглед върху лицата, седящи срещу него. Очите му спряха учудено върху дамата отсреща. Тя се беше облегнала небрежно в креслото и си играеше кокетно с коприненото ветрило. Зад нея няколко господа разговаряха тихо.
Жената беше пленителна. Нежното й тяло беше облечено в копринена кремава блуза. Красивата й глава, черните очи, пълни с огнен блясък, и гъстите вежди откриваха у нея южнячката.
До дамата стоеше възрастен човек, облечен елегантно. Очите му се бяха втренчили неподвижно в рулетката. Това беше мистър Блекбърн, собственикът на заведението „Уайт Касъл“, а красивата дама беше неговата съпруга, Мануелита Блекбърн, мексиканка по произход, с която старият американец се беше запознал по време на едно от своите чести пътувания. За красивия тогава джентълмен не беше трудно да спечели сърцето на страстното момиче, което го последва в неговата северна родина.
Ричард научи всичко това от Джеймс, който стоеше до него и отговаряше шепнешком на въпросите на любопитния си приятел. Междувременно той забеляза за втори път онзи тайнствен пламък в очите на благородния германец. Ричард проследи погледа му и видя, че младата жена, сякаш омагьосана от този поглед, обърна лице към барона. Стори му се, че между тях двамата имаше някаква обща тайна. Той сподели това с Джеймс.
— Не, лъжеш се! Не е така — отговори приятелят му решително. — Мисис Блекбърн е била дълго време на гости у своите родители в Мексико и днес е за пръв път в този дворец след дълго отсъствие. Що се отнася до барона, той е тук едва от шест седмици.
— Може би се познават още от Мексико — забеляза Ричард.
— Това е изключено. Баронът не знае нито дума испански. Преди да се ожени, мисис Блекбърн не знаеше въобще английски.
Ричард млъкна.
— Уверявам те, че виждаш несъществуващи неща. Баронът изобщо не се интересува от жени, освен това трудно би успял в случая, защото мисис Блекбърн обича мъжа си.
Разговорът между двамата младежи внезапно бе прекъснат. Събори се някакъв стол и един от играчите избяга като полудял. Никой не обърна внимание на тази случка и дори не обърна глава, за да види кой беше избягалият.
Крупието каза спокойно:
— Продължете играта!
— Какво се случи с онзи господин? — попита Ричард.
— Загубил е всичко — отвърна Джеймс с безразличие.
— За бога, той би могъл да се самоубие.
— И това става понякога — каза Джеймс невъзмутимо. — Но бъди спокоен, чиновниците ще го задържат.
— Какви чиновници?
— Чиновниците на казиното. Когато някой проиграе цялото си имущество, бива замолен любезно да мине към бюрото, където получава петдесет или сто долара, според размера на загубената сума. С тези пари той може поне да си отиде до дома. Но между жителите на М. няма такива, които да се оставят да изпаднат в такова положение.
— Намирам за много добро такова отношение от страна на игралния дом.
— Да, това обаче не се прави от съжаление или човеколюбие, а от немай-къде, защото, ако някой от отчаяние се застреля тук, в зданието или в парка, съдържателят би имал големи неприятности с полицията и ще направи много повече разноски, отколкото тези петдесет или сто долара.