На входната врата беше залепено известие: „Търсят се певици“.
Внезапен лъч на надежда проблесна в нея. Това беше лъч на надеждата.
От двора излезе срещу нея възстаричък господин, чието лице би разкрило един порядъчен човек, ако някакво неприятно примигване на очите не издаваше, че това е само маска, зад която се криеше истинският му вътрешен мир.
— При кого желаете да идете, мис? — попита той любезно.
Нейната красота го предразположи.
— Прочетох на вратата, че тук се търсят певици.
— Да, търсим. Заповядайте вкъщи да поговорим, ако желаете.
Той отвори една врата и покани Ирма да го последва. Тя се озова в доста обширна стая, в която не цареше особен ред. По всички столове лежаха разхвърляни нотни листове. До прозореца стоеше старо пиано.
— Моля ви, изберете си някоя песен — каза старият господин и показа нотните тетрадки и листове. — Вземете наслуки някоя композиция и да направим първото прослушване.
Той седна зад пианото, а Ирма затърси из нотните листове. Един от тях привлече вниманието й.
— Добре, добре — каза старецът и даде тон от пианото.
Песента беше „Дом, сладък дом“. Старецът започна да свири и Ирма запя, но след миг трепна уплашена. Нима това беше нейният глас, така сладък и пленителен някога!
След като свърши, тя беше сигурна, че старецът ще откаже да я ангажира. Но той спокойно се изправи и каза:
— Доста хубаво! Трябва само да пеете малко по-силно, защото така не можете да стигнете до нотата. Иначе е добре. Отдавна ми липсваше една певица.
Ирма не знаеше какво да мисли.
— Можете да пеете още довечера — каза човекът. — Имате ли костюм?
Тя се смути.
— Нямам нищо друго, освен единствената си рокля.
— Но с нея не можете да пеете. Да не са ви изгорели дрехите в някои пожар?
Ирма се разплака.
— Е, не бива да плачете за това. Какво ли не се случва на човек. Обичам да помагам и мога да ви предложа моя гардероб.
Той извика по-силно:
— Катя, я ела насам!
На прага се появи една жена — съпругата му.
— Слушай, ангажирах нова певица. Има затруднения с облеклото. Иди и потърси подходящ за нея костюм в нашия гардероб — и като се обърна към Ирма, прибави: — Може да го преправите малко, ако не ви е по мярка.
Ирма кимна с глава, без да каже дума. Катя изчезна и скоро се върна с няколко костюма, които сложи на един стол, за да ги разгледа Ирма. Тя се изчерви. Старецът забеляза това.
— Струва ми се, че тези костюми са с много ярки цветове, уважаема мис — каза той замислено. — Като певица не бива да биете на очи.
След това се обърна към жена си и каза:
— Потърси друг!
Старицата замърмори и се отдалечи. След няколко минути се върна.
— Вярвам, че този ще й допадне — каза тя и разгъна една от роклите, които донесе.
Ирма си избра тъмносинята. Старецът я сгъна и я уви в хартия.
— Заповядайте — каза той. — Вземете тази дреха. Не ви познавам, но ви имам доверие. Ето ви и два долара. Вярвам, че ще имате нужда от тях. Отначало ще ви плащам по двадесет долара на месец, а ако публиката ви хареса, ще увелича възнаграждението.
Той взе адреса на Ирма и тя напусна доволна къщата му.
Слава Богу! Беше намерила една малка подкрепа и голяма надежда. Макар че заплащането беше лошо, все пак беше по-добро от нищото, което допреди малко я гнетеше. Надеждите й изведнъж нараснаха. Помисли си, че с тези пари би могла да преживее и да спести от тях, за да продължи да търси детето си.
Като стигна до дома си, Ирма разтвори роклята, за да я нагоди към талията си. Това не й струва много усилия, защото тя сякаш беше направена за нея. Няколко малки поправки бяха достатъчни, за да се завърши с успех прекрояването.
Но тя се изчерви, когато пробва роклята, която се оказа доста деколтирана, така че не се решаваше да я облече.
Хазайката, която Ирма бе помолила да й помогне за поправката, се изсмя и каза, че роклята й стои чудесно, но тя отстъпи на настоятелните молби на Ирма и потърси едно атлазено парче, с което закриха голямото деколте.
Денят беше към края си и Ирма се подготви за трудната стъпка: да се появи на сцената. Колебливата надежда, че идват по-добри дни, й даде сили и тя реши да изтърпи всичко и да надвие своя свян, само и само да може да живее, без да проси.
— Радвам се, че идвате толкова рано — каза старецът, като я видя. — Жена ми тъкмо казваше, че няма да дойдете. Приятно ми е, че не съм се излъгал.