Той потриваше доволно ръце.
— Младежите ще отворят ей такива очи, като ви видят. Досега не са виждали тук такава жена — каза той сякаш на себе си. И като сниши глас, продължи: — Може да се облечете в стаята на жена ми. При момичетата не е удобно.
Ирма прие поканата, без да каже нито дума. Щом се приготви, тя бързо събра нотните листове и се отправи към вратата.
— Чакайте, аз ще ви заведа — извика жената след нея.
Тя заведе долу Ирма по един дълъг коридор, после спря пред някаква врата, зад която се чуваше голям шум.
— Така — каза тя на Ирма, която беше доста изплашена, — наляво се намира сцената. Идете сама там. Ако искате, можете да стоите настрани. Но да ви кажа едно: когато на сцената се появи нова певица, публиката в залата става по-оживена. Не се стряскайте от това. Освен това самите певици, когато видят нова колежка, също вдигат шум и правят остри забележки. Ако ви обидят, кажете на съпруга ми.
Ирма гледаше мълчаливо старата жена. Шумът в залата ставаше адски.
— Бъдете смела, не се бойте. Младежите не са толкова лоши — каза жената и бутна Ирма през вратата. Тя се отправи, бледа и трепереща, към сцената. Разбираше добре къде се намира. Беше достатъчен само един поглед, за да се увери в това. Това беше най-долнопробен шантан. На сцената, облечени в най-ярки цветове и извънредно напудрени, седяха седем момичета. Залата беше изпълнена с цигарен дим и в нея царуваше невъобразима глъчка. Висок подигравателен смях посрещна Ирма, но тя се сдържа и спокойно изкачи стълбата към сцената.
— Я вижте новата певица! — извика едно от седемте момичета с нахален и див поглед.
— О, тя е много красива. Боб, налей ми малко уиски, да се успокоя, защото се уплаших — обади се друг глас.
— Може би мис желае нещо против кашлица — провикна се трети.
Виковете и кикотенията на пияните момичета минаваха всякаква граница. От всички страни към Ирма се отправиха нахални погледи и тя вече трудно задържаше сълзите си. Само мизерията и страхът, че ще се наложи отново да проси, не й позволяваха да избяга.
— Колко далече стои от нас — каза една от певиците. — И колко е горда! Разбира се, ние не сме достойни за нея.
— Млъкнете, безобразници — извика един заповеднически глас отдолу.
Момичетата млъкнаха уплашени. Ирма хвърли признателен поглед към своя защитник. Той беше широкоплещест мъж с обгоряло от слънцето и вятъра лице и напукани от работа ръце. Изглежда, не беше миньор. Откритото му добродушно лице гледаше Ирма с приятно учудване. Личеше, че тази жена не беше никак подходяща за това заведение.
Най-после клавишите на пианото звъннаха и едно от момичетата стана от стола. Замаяно от виното, то се заваляше ту на една, ту на друга страна, като пееше с пресипнал глас също като някакъв стар пияница, търкалящ се из уличната кал. При всеки стих залата гърмеше от възгласи. След като свърши песента си, момичето слезе от сцената и се тръшна в коленете на един момък.
— Ура! Да живее Нели — завикаха миньорите наоколо.
Ирма беше като замаяна, слушаше като в просъница виковете и смеховете и всичко наоколо й се виждаше като в мъгла. Изведнъж тя трепна. Един глас до нея извика в ухото й:
— Твой ред е да пееш! Внимавайте, деца! Сега е ред на новата певица.
Тези думи бяха посрещнати с буен смях. Изведнъж Ирма придоби смелост и самоувереност. Взе нотите от ръката на пианиста и му подаде една немска песен. Пианистът се учуди.
— Внимавайте! Новата певица пее! Хи-хи-хи! — крещяха и се кикотеха пияните момичета.
— Тишина! — извика отново предишният глас. — Мълчете или ще ви дам да разберете!
Ирма стоеше на сцената като кралица. Започна песента — тъжна и бавна любовна песен. Чу се шумно кикотене, но една мускулеста ръка бързо възстанови реда. Ирма продължи. Тя съвсем забрави, че се намира в кафе-шантан. Стори й се, че е в родината си. В съзнанието й изникваха гигантските кули на замъка Хоенщайн, голямата гъста гора до него, от която долиташе дивна песен. Нея пееше сега Ирма.
В залата постепенно се въдвори мълчание. В много от миньорите се събуди споменът за далечната им родина, която отдавна бяха напуснали. Някои дори се просълзиха.
Когато Ирма свърши, тишината продължи още известно време. Веднага след това избухнаха одобрителни възгласи и бурни ръкопляскания, каквито в този салон никога не бяха се чували.