Ирма се поклони, но аплодисментите не преставаха. Другите певици, обикновени момичета, се топяха от гняв и завист. Те започнаха да хвърлят по Ирма топчета хартия. Дори една от тях, най-пропадналата, хвърли по нея малка табличка.
В този момент широкоплещестият мъж отиде при нея, избута я от сцената и я запрати долу, в публиката, като каза:
— Опитай още веднъж, ако смееш!
Ирма настръхна. Наказаната певица се примъкна към един як червендалест момък и започна да го предизвиква. Ирма избра друга тъжна песен, изпя я със същото старание и отново беше акламирана.
— Тази песен трябва да се чуе от всички наши хора. Всички миньори би трябвало да дойдат тук. Повечето сме немци, момчета — викна един от рудокопачите.
Всички отново изръкопляскаха одобрително. Малко встрани стоеше собственикът на шантана.
— Е — каза той на жена си, — не ти ли казвах аз! Тази жена ще напълни заведението ни с клиенти.
— Да, ако остане!
— Това остави на мен — изсмя се старецът. — Аз наистина трябва да се погрижа за това, защото виждам, че другите момичета са страшно настроени против нея.
— Да, да. Внимавай добре, защото иначе ще я изпуснем от ръцете си — каза Катя.
— Няма, защото тя, първо, подписа договора. Дадох й една рокля и два долара, а след няколко дена ще и дам още пари. Ще ми бъде толкова задължена, че ще бъде обвързана завинаги към мене и няма да може да ми избяга. В случай че има такова намерение, ще я заплашим с полицията.
— Добре, добре, ще видим.
Катя млъкна и погледна към сцената.
— Ами къде е Маджия? — попита тя сърдито. — Стои повече в залата, отколкото на сцената. Иди я изгони навън, винаги е пияна.
— Ех, бих направил това отдавна, ако не беше тук любовникът й Пати. Опасно е да се залавяш с този червендалест ирландец. Толкова е силен, че може да се бие с шестима наведнъж.
— Да, винаги се намесва някой от тези безобразници — промълви ядосана жената.
Буря от аплодисменти загърмя в залата. Ирма свършваше. Беше почнала ниско, но постепенно бе повишила глас, усещайки го както по-рано. Борбите и душевните терзания бяха я сломили само за малко. Сладкият и глас въздействаше на оскотелите от тежкия труд миньори. Мрачните лица на нейните слушатели, които с риск за живота си извличаха съкровищата, скрити в земните недра, се проясниха. Тук-там някои от тях повдигаха ръце към очите си и полека мълвяха песента, която отдавна бяха забравили и от която беше останал само слабият спомен от тяхната далечна младост.
Тази песен и тук запазваше силата на въздействието си.
Ирма изпя още една песен и седна. В този момент една червеникава и рошава глава с диво изражение скочи на сцената. Това беше ирландецът, при когото беше намерила убежище Маджия.
— Хей! — изкрещя той и се хвърли към Ирма. — Сега ще ти дам да разбереш. Тук всички момичета пият с нас. Бъди така добра да изпиеш една ракия с мене.
Той хвана грубо за ръката Ирма, която трепереше от уплаха.
— Долу, в публиката — викаше пияната Маджия. — Браво, браво, Пати! Доведи я насам.
Ирма се съпротивляваше с всички сили, за да се отърве от този човек. В салона се чуха тежки стъпки — няколко души се спуснаха към сцената и скоро ирландецът беше отделен от Ирма и повален на пода.
Сцената, която произлезе, бе трудна за описване. Пияният нададе ужасен вик и се хвърли срещу противниците си, но отново бе повален. Ударите се сипеха като град върху него. Той се свиваше от болка и сигурно щеше да издъхне, ако един кротък и умоляващ глас не беше казал:
— Моля ви, стойте! Моля ви! Смилете се над този нещастник!
Това беше Ирма. Тя се хвърли между борещите се, за да защити клетника, който лежеше на пода.
Картината беше изключителна. Адският шум, завладял залата, разпаленото множество, което заплашваше да умъртви падналия, а пред тях красивата и бледа Ирма, молеща се за спасението на своя неприятел.
— Добре, мис! Ще подарим живота на този подлец, макар че той отдавна е изгубил правото си да живее със своите безобразия!
Този, който говореше, се обърна към Пати:
— А сега — вън! Ако те видим още веднъж тук, да знаеш, че ще ти строшим кокалите.
Пати се надигна с върховно усилие и като хвърли поглед към Ирма, която стоеше настрани, напусна помещението.
В това време собственикът влезе и обяви края на програмата. Певиците, хвърлящи злобни и гневни погледи към Ирма, напуснаха сцената и се смесиха с тълпата миньори.