Ирма се възползва от настъпилата олелия при напускането на публиката, за да напусне незабелязано залата. Облече се бързо и излезе през една странична врата. На улицата обаче я облада ужасен страх. Някой я чакаше. Тя удвои крачките си, като от време на време се обръщаше назад, за да види дали непознатият я преследваше. И колкото пъти се обръщаше, го виждаше зад себе си.
Най-после стигна до дома си. Затвори бързо входната врата и изтича в стаята си. Беше съвсем изтощена от случилото се през деня. Тя се хвърли в леглото и веднага заспа.
Мая
Бяха изминали много дни от посещението на двамата приятели в „Уайт Касъл“.
Слънцето разпръскваше червеникавите си лъчи върху белите мраморни стени. Лъчите проникваха през прозорците на салона от горния етаж и преливаха в най-различни цветове по килимите, покриващи пода. В един от тези салони, подредени с изискан вкус, се намираха три млади момичета. Това бяха сърдечните приятелки на двамата. Те носеха и сега пленителните си костюми от онази вечер. Мая и Азума се бяха отпуснали небрежно на меките канапета, а Приска седеше на един стол до прозореца и наблюдаваше играта на слънчевите лъчи по килима.
— Дали ще дойде днес? — промълви тя.
Мая весело късаше цветя от един скъп букет, който се намираше до нея, и ги хвърляше на Азума. Индийката изтръгна букета от вазата и го запрати по един папагал, който се люлееше на някакъв обръч. Той хвана ловко букета и започна да скубе с човка и крака цветята едно по едно. Индийката се изсмя безгрижно, протягайки ръце, и каза:
— Ей, голяма скука наистина. Азума, нямаш ли намерение да кажеш нещо днес?
— Какво да ти кажа, мила — отговори красивата ориенталка.
Мая се изсмя гласно.
— Всичко, каквото поискаш — каза тя. — За любовника си, за това, за онова… Не виждаш ли, че умирам от скука.
При произнасянето на думата любовник египтянката трепна и се изправи. Пламенният поглед на полупритворените й очи показваше, че в тази горда осанка трептеше любовно чувство.
— Ти нямаш никакъв любовник! — отговори тя лаконично и облегна глава на ръката си.
— Чули, Приска? — каза индийката през смях.
Полякинята обърна глава към нея, но не отговори.
— Не, не! Днес и двете сте нетърпими — каза Мая сърдита. Тя отмахна атлазената покривка, която я покриваше до половината. Само едно прозрачно облекло обгръщаше обаятелната й снага.
— Хайде, Азума! — помоли се тя. — Вземи арфата. Искам да танцувам.
Азума стана мълчаливо, взе един малък струнен инструмент от онези, които държи в ръцете си всяка улична певица в Кайро или Александрия, и струните започнаха да напяват тъжна мелодия.
— Не, не! Нещо друго — засмя се Мая.
— Чакай, чакай! Много си нетърпелива — каза Азума.
Тоновете се усилваха и мелодията постепенно стана по-игрива. Мая отиде в средата на салона и хвърли пантофите, които носеше. Босите й крака, чиито златни звънчета подрънкваха леко, започнаха да се движат в такта на музиката. Ръцете й хванаха лекия воал, който обвиваше снагата й, и с едно грациозно движение тя го махна, като откри гърдите си. Младата девица на индийското слънце пристъпваше ту напред, ту назад, като покриваше и откриваше главата си с летящите краища на воала. Движенията й бяха леки и пъргави.
Песента постепенно утихваше, докато престана съвсем. Мая се хвърли на канапето и се покри с атлазеното покривало чак до шията. Черните й очи погледнаха изпитателно Приска. Искаше да види какво впечатление беше направила гледката на полякинята.
Приска гледаше с удивление. Тя се приближи до индийката и седна на един стол до нея.
— Много добре, момиче! Танцуваш като нимфа. В детството си, когато дойката ми разказваше приказки, винаги съм желала да видя нощния танц на нимфите. Сега знам какво представлява тяхната игра.
— Мълчи! Не се подигравай — изсмя се Мая, като прикри с ръка устните си.
— Това индийски национален танц ли беше? — попита Приска.
— Не — отговори индийката. — Още когато бях в родината си, този танц се играеше в чест на Кришна, всесилния бог на света. Тогава аз бях баядерка в капището на Канпур.
И като видя изумения поглед на Приска, тя добави:
— Не бях баядерка от онези, които търсят прехрана в градовете на неверниците. Като баядерка от капището на мен гледаха като на светица, докато…