Тя млъкна.
— Разказвай по-нататък, Мая — молеше полякинята. — Разкажи ми за Индия, за пътя, по който си стигнала дотук. В замяна аз ще ти опиша моите перипетии.
— Да, добре — засмя се индийката весело, — но и Азума ще разкаже своите.
Египтянката кимна с глава в знак на съгласие. Тя стоеше неподвижна, както преди, само големите й очи бяха широко отворени и откриваха един бездънен поглед.
— И така, слушайте — започна Мая и притегли нежно главата на Приска към себе си. — В коя провинция на своето отечество най-напред съм видяла светлината и какви са били родителите ми, не зная. Изглежда, че са принадлежали към някаква скитническа секта и са ме продали още много малка на свещениците от капището, понеже у нас се счита за най-голямо щастие да бъдеш пожертвана завинаги в капището. Стари свещеници, служители на бога с много глави, Кришна, бдяха над живота ми, научиха ме на свещените обредни танци и се грижеха с истинско бащинско усърдие за здравето ми. Да, тогава бях щастлива! Още от сутринта напусках мрачните стени на капището, за да отида до близкия поток, следвана от моята опитомена дива коза, която вървеше след мен като кученце. Папагалът също ме преследваше с лудешки скокове и шумно крякаше от дърво на дърво. После по цели часове седях под прохладните дъбрави и от пенливите вълни на потока ме поздравяваха лотосите, като че ли ме приканваха да се гмурна в тяхното кристално царство. И така, аз пораснах голяма, без каквито и да е грижи и тревоги, щастлива от вечно синьото небе и горещото индийско слънце.
Навсякъде ме съпровождаха удивени погледи, когато скачах и танцувах с другарките си около статуята на бога Кришна, обсипана със скъпоценности.
Един ден се принасяха големи жертви на Кришна. Тържеството привлече много гости в капището и трая няколко дни. Когато свърши, началникът на свещениците ме повика при себе си и ме попита: „Раджата от Локмар, който е тук, те е видял и понеже много си му харесала, те иска за жена. Желаеш ли да го последваш?“. Аз забелязах, че старецът ме даваше при много тежки условия. Той толкова ме обичаше, че му бях като дъщеря. Когато ми зададе този въпрос, усетих, че гласът му трепереше. Но аз малко обръщах внимание на неговата болка, като имах предвид великолепието и богатството, което ме очакваше като съпруга на принца. Приех с радост предложението. Тогава свещеникът ме благослови преди тръгване. Качиха ме на един слон, разкошно украсен с пъстри платове, и с шумна церемония ме заведоха в новото ми отечество. Там за пръв път видях бъдещия си съпруг. Той беше старец на годините на дядо ми. Но мен това не ме интересуваше.
Понеже бях още дете, не мислех за друго, освен за светлия живот, който ме очакваше. Започнаха големи приготовления за венчавката ми. Свещениците ме отведоха при съпруга ми, но преди още да бяхме стигнали от капището до двореца, където се венчахме, в носилката пред процесията, в която се намираше съпругът ми, се вдигна шум. Разнесоха се ужасни викове. Стана ясно, че старият раджа е получил апоплексия и внезапно е умрял. Вместо празник последва скръб и погребение.
Но не беше само това. Идваше най-страшното изпитание. Трябваше да последвам моя съпруг в гроба съгласно индийските закони. Да се кача с него на кладата и заедно да изгорим.
Молих се, плаках, исках милост, но напразно. Пазеха ме да не избягам. Най-сетне дойде денят, когато трябваше да прекъсна своя млад и крехък живот. Отново беше устроено тържествено шествие, както по-рано, и пак бях вдигната на такъв украсен слон, но този път всяка негова стъпка ме приближаваше към мястото на погребението.
Големият жертвеник беше вече пред мен, а горе, на върха му, в скъпи одежди и балдахин лежеше мъртвото тяло на моя съпруг. Свещениците вързаха ръцете ми отзад и ме повлякоха към кладата. Вцепених се от ужас. Близо до мъртвеца имаше греда, към която ме привързаха. Пламъците започнаха да се издигат нагоре.
В това време множеството, което се беше събрало за зрелището, изведнъж се разбяга. Конници в черни мундири излязоха от близката гора и започнаха да гонят насъбралите се зрители. Това беше едно отделение от английската войска, която беше научила за варварския обред, организиран от индийските духовници. Началникът на конницата, млад и красив офицер, скочи от коня върху кладата и с един замах разсече въжетата, с които ме бяха вързали. После се смъкнах по горящите дървета. Поопърлих се, но бях спасена. Офицерът се качи на коня си.
— Ще ви заведа в Калкута — каза ми той приятелски. — Там имам познато семейство, което ще ви приеме с радост. За да не попаднете отново тук в нова опасност, трябва да тръгнете веднага. Иначе фанатиците свещеници пак ще ви изгорят.