По онова време бях навършила осемнадесет години. Изведнъж с нашия замък стана неочаквана промяна, която много ме обезпокои. Започнаха да ни посещават често благородници от съседните имения. През нощта до късно се съвещаваха. Всичко се пазеше в голяма тайна. Мама постоянно беше с насълзени очи, което означаваше, че предусеща приближаващата буря. Баща ми отклоняваше моите въпроси. Нямаше време да се занимава с мен.
Някои от благородниците оставаха в замъка по за няколко дни и в такъв случай нощуваха в едното му крило. Един от тях идваше по-често. Той беше красив момък с големи черни блестящи очи и демонстрираше особено внимание към мен. Често ме придружаваше в моите излети, говореше нежно и омайващо. Много пъти улавях погледа му да прониква дълбоко в мен. От своя страна аз малко държах на неговите изискани обноски, защото бях недодялана по природа, още повече че животът ми съвсем не приличаше на градския. Този младеж бе винаги с мен, когато ходех на лов — нещо твърде често в нашия дом, откакто той влезе в него. Момъкът беше чудесен ловец и изкусен стрелец. Никога не грешеше и винаги целеше точно, така че ние винаги се връщахме с богата ловна плячка. Обичах го като брат и бях неизмеримо горда, когато един ден свалих голям и силен глиган, излязъл ненадейно от едно блато, като застрашаваше със зъбите си моя приятел. Младият благородник не каза нито дума на благодарност, само хвана ръката ми, поднесе я до устните си и я целуна пламенно.
През една бурна нощ бяхме събудени внезапно. Около замъка се вдигаше шум. Той беше обграден отвсякъде с руски войници. Предател беше издал заговора против угнетителите. Командирът на руската войскова част се яви и поиска предаването на замъка. Баща ми гордо го отпрати. Тогава войниците започнаха да обстрелват с оръдия замъка. Запазих лоши спомени за тази нощ. Артилерийският огън святкаше зловещо в нощния мрак. Видях как донесоха баща ми, ранен тежко и вързан, как майка ми се хвърли върху него, плачейки.
Борбата се разпалваше все повече. Някакъв човек падна ударен до мен и чух един глас да казва:
— Приска!
Наведох се над падналия и видях лицето му. Покриваше го сянката на смъртта. Като събра последни сили, той хвана в ръцете си лицето ми.
— Мила моя — прошепна, — бъди здрава. Аз си отивам… Ще се видим горе.
Това бяха последните му думи.
Какво се случи с мен през следващите седмици, не мога да кажа точно. Родителите ми бяха откарани в затвора във Варшава. На мен властта не обърна никакво внимание. Събрах останките от мебелите, продадох скъпоценностите и златните накити. Отидох във Варшава, без да познавам никого, и се опитах да подкупя тъмничаря, но напразно.
Заговорниците бяха пазени строго.
След това дойде ужасният ден на присъдата. Чух как я прочетоха. Всички полски заговорници, борци за свободата на отечеството си, бяха осъдени до живот на заточение и каторга от руските кръволоци в ужасните, страшни за целия свят и за всички времена сибирски мини.
Не издържах и изгубих съзнание…
Последвах родителите си, конвоирани от озверели войници по замръзналите северни полета. Цели седмици вървях след конвоя в проста селска кола, докато най-после стигнах крайната точка на пътуването.
Приска спря. Тежките спомени потиснаха гласа й.
— Майка ми — продължи тя — умря по пътя и я погребаха в малките църковни гробища на някакво бедно селце. Баща си не видях повече. Изпратиха го в една мина. Онзи, който влизаше като осъден в нея, никога повече не виждаше слънчевата светлина. Там, долу, има друг свят — царството на безкрайната мъка. Осъдените прекарват под земята останалите дни от живота си и единствено смъртта се смилява над тях и им дава покой, като склопява жадните им за светлинка очи.
Не мина много време и аз бях открита и подложена на разпит. Една вечер ме хвърлиха в една килия, после ме извадиха от там и ме изпратиха още по на изток, в Камчатка. След дълги перипетии можах да се освободя и понеже Камчатка бе по-близо до Америка — се озовах в Сан Франциско. Когато стигнах там, парите ми бяха свършили. Трябваше да си търся работа. Колко съм гладувала и примирала от студ. Колко лишения и страдания, за да спечеля късче хляб. Дъщерята на един полски благородник не е подготвена за труд, защото никога не би помислила, че ще премине през такива изпитания. Но животът учи! Един ден срещнах мъж, който ми хареса, и жадна за човешки разговор, любов и нежност, аз се увлякох по него. Човек сляпо търси любовта, а често намира зад нея лъжи и измама. Исках да живея, без да страдам, да вкуся от безгрижния живот… и така стигнах дотук.