Това е краят! От всичко, което преживях, ми остана само едно: недоверие към живота и омраза към хората! Какво сме ние пред жестокостта на битието си! Търсим удоволствия и минутни наслаждения, а ставаме жертва на тъмни сили и заблуждения.
Приска нежно целуна Мая по челото. Погледите и на двете се отправиха към Азума, която беше изслушала мълчаливо разказа на своята приятелка.
— Ей, Азума, разкажи ни сега ти за твоя живот.
Египтянката кимна леко с глава и каза:
— Слушах ви, докато говорехте. Вие сте били добри момичета, заслужавали сте много по-добра участ за своите чисти души, но жребият на вашата орисница е бил жесток. Най-лошото е било, че сте били изтръгнати от родината. Моят разказ обаче ще бъде не само за страдания, но и за дива страст. Убедена съм обаче, че няма да ви достави удоволствие.
— Все пак ни разкажи, моля ти се — настоя индийката.
— Щом искате! — каза студено Азума. — От детството са ми останали само смътни спомени. Номадското племе, към което вероятно са принадлежали моите родители, е живяло може би в Арабия и по-късно в Египет, където колосите от черен камък, останали от минали векове, се оглеждаха във водите на Нил. Спомням си и сега онази нощ, когато безброй факли осветиха нашето селище. Банда разбойници нападна жилищата ни и изби мъжете, а жените и децата отведе в робство. Аз попаднах в харема на един паша. Там ме оставиха под надзора на стара и глупава негърка. Израснах сред това просташко общество. После бях слугиня на жените на пашата. Често слушах разговорите им и се чудех на тайнствените им шепоти, чужди и далечни за мен. Така изминаха много години на един пуст живот без радости и удоволствия.
Имах горещо желание да бъда свободна, да видя отново безбрежния небосвод на пустинята, където приятният волен живот е съвсем непонятен за чужденците и разбираем само за онзи, който се е родил там.
Напразни оставаха молитвите ми. Златните вериги на харема бяха също толкова безмилостни, както и грубите затворнически окови.
Най-после дойде времето, когато погледите на жените започнаха да се застояват върху мен. Аз не разбирах какво означаваха те, както не можех да проумея и техния смях. Тяхното внезапно внимание към моята особа беше загадка за мен. Пашата се беше впечатлил от красотата ми и беше решил да ме приравни със своите жени. Той току-що се беше върнал с богата плячка след грабеж в една западна област. Дворецът му ехтеше от радостни възгласи. В голямата танцувална зала жените боязливо сновяха около господаря си. Дивият властелин малко им обръщаше внимание. Неговият ястребов поглед се плъзгаше небрежно по тях и търсеше нова жертва. Изведнъж в очите му блесна мрачен пламък. Беше ме видял. Тържеството свърши и танцьорките изпопадаха уморени по диваните. Аз исках да последвам моята настойница.
Но един роб се приближи и каза:
— Господарят желае да те види.
Настойницата ми се обърна зарадвана и се приготви да го последва, но той й препречи пътя:
— Не говоря на теб, а на онази там, Азума.
Тя се отдалечи сърдито, а аз тръгнах след роба, без ни най-малко да се съмнявам в това, което ме очакваше. Слугата ме преведе през едни безкрайни коридори и най-после отвори някаква врата, украсена с барелефи, и ме пусна да вляза.
Озовах се пред пашата.
— Приближи се, дете мое — каза той ласкаво и посочи едно канапе до него. Аз обаче останах на мястото си.
— Защо не дойдеш при мен? — каза той ядосано.
— Какво искаш от мен, господарю? — попитах аз. Усещах, че ме грозеше опасност, но не знам защо не ме беше страх.
Пашата остана смаян от упорството ми. Той, който беше свикнал на робско подчинение от страна на своите жени, длъжни да бъдат щастливи дори и от високомерното му благоволение, се смая от моето непокорство. Това бе нещо ново, неочаквано и изненадващо за него.
— Не считаш ли за свое най-голямо щастие моето желание да те приема сред моите жени, робиньо? — извика той.
Отговорих му с гордо вдигната глава:
— Не, не считам!
Той ме изгледа диво.
— Внимавай, докато е време! — гласът му се извиси и загърмя. — Ще те отрупам с разкош и богатство. Ще те обкича със скъпоценности, злато и рубини. Ти ще заповядваш на другите ми жени. За последен път те питам: съгласна ли си?