Той беше хитър и пресметлив. Тогава имаше нужда от парите й и беше изплел хитра мрежа, за да я впримчи в нея и да я използва, след като беше напуснал и втората си жена. Горката Мери, тя също го беше обичала страстно.
Къде ли беше той сега? Дали Роджър беше още по следите му, или подлецът бе съумял на време да се измъкне от преследванията на полицията?
Пред очите й се очерта мъжествената фигура на полковник Роджър. Колко много бе я молил да му даде ръката си! Колко труд беше положил, за да предаде Норт на правосъдието. Беше й дал подслон и сигурно убежище, защото я обичаше искрено, а тя го беше отблъснала и напуснала жилището му. Колко неразумна е била!
Големите изпитания бяха отворили очите й. Тя отново видя болницата на доктор Стивънс и нейните унизяващи тайни, младия и сериозен доктор Кастър, както и циничните лица на директора и надзирателката на лудницата. Ирма беше чела във вестниците, че тази жена е щяла да бъде разкъсана от разярената общественост и единствено усилията на полицията я спасили от това.
Всичко това беше минало. Сега Ирма всяка вечер трябваше да ходи в онова заведение, да се излага на похотливи погледи и да чува зад гърба си безсрамните подхвърляния на покварените и алкохолизирани момичета от шантана. И всичко това тя търпеше, за да спечели една нищожна сума, която едва покриваше ежедневните й нужди. Само надеждата да узнае нещо за своето дете поддържаше жизнените й сили.
Единствено собственикът на заведението понякога се намесваше, за да я защити от нападките на нейните пропаднали колежки, и я вземаше под свое покровителство. При все че беше любимката на публиката, клиентите на шантана бяха толкова груби с изразите си, че Ирма не знаеше как да избегне шегите им, въпреки че те бяха доброжелателни.
Тя със страх си спомняше за тайнствената фигура, която я преследваше всяка нощ, макар че никога не беше я заговаряла. Непознатият винаги я следваше от разстояние и никога не се доближаваше съвсем. Когато стигаше до дома си, той изчезваше в мрака.
Ирма нямаше близък човек, с когото да сподели болките си. Хазайката й досаждаше с неприлични намеци. Тази жена не можеше да разбере защо нейната квартирантка отблъскваше всички, които искаха да й се представят. Само категоричното изявление на Ирма, че ще напусне веднага дома й, ако бъде принудена да прави нещо лошо, възпираха тази жена да не пусне някой при нея.
Уви, беше загубила дори и добрата Мод, която толкова я разбираше. Да беше жива сега! Очите й се насълзиха. Пред нея беше гробът на мъченицата. Мод най-после беше намерила успокоение в него. На Ирма й се искаше да разрови земята и да легне до мъртвото тяло на приятелката си, за да заспи заедно с нея вечния сън. С какво удоволствие би затворила красивите си очи, за да потъне там, където няма нито страдания, нито болка.
Но това беше невъзможно. Трябваше да живее, да страда и да се измъчва.
Старият гробар се приближи.
— Не стойте дълго на тревата. Мокра е, ще настинете — предупреди я той доброжелателно.
Ирма стана.
— Видяхте ли покойната, дядо? — попита тя.
— Да. Дадох й последна благословия там, в малкия параклис. Видях лицето й, понеже ковчегът беше отворен. То беше бяло като сняг. Тя беше мила и нежна като дете. Просълзих се, като я видях. На устните й беше застинала усмивка, като че ли искаше да проговори.
Ирма напусна гробището, без да сдържа сълзите си. Старецът я изпрати с поглед.
„Навярно е сестра на покойната“ — помисли си той и поклати глава.
Ирма реши, че последната усмивка на Мод, за която спомена гробарят, е била за нея, и тъгата по приятелката й се усили. Образът и не я напусна и когато излезе от гробищата и тръгна през града.
Тайнствена сила
Фасадата на „Уайт Касъл“ отново блестеше от светлината на електрическите лампи. Цялото заведение беше препълнено с посетители.
В залата за игра беше тихо. Топлата лятна нощ проникваше във всички помещения и коридори.
Барон Фон Фалкенбург се разхождаше с мисис Мануелита Блекбърн. Те разговаряха за нещо маловажно, но неговите очи играеха и се взираха в дърветата на парка. Личеше, че той очакваше някого.
— Ходили ли сте някога в Мексико, господин барон? — запита внезапно мисис Блекбърн.