— Не — отговори той, — не съм ходил толкова на юг.
— Трябва непременно да го посетите. Според мен Мексико е най-красивият град на света.
— Вярвам ви, уважаема госпожо. Като ви гледам, все повече се убеждавам в това, което твърдите.
— Ах, вие — каза мисис Блекбърн и го удари леко по рамото с ветрилото. — Не ме гледайте така. Винаги съм казвала, че имате опасен поглед — прибави тя през смях.
— Не е вярно!
— Истина е! В очите ви има някаква демонична сила, която ме завладява, и трябва да свеждам очи, защото не съм в състояние да ви гледам дълго.
— Това е много интересно, мисис!
— Да, наистина, много интересно!
В това време се приближи мистър Блекбърн, придружен от друг господин. Баронът се възползва от това, за да се отдалечи. Беше видял човека, когото търсеше. Направи няколко крачки и се мушна незабелязано в гъсталака, където беше той.
— Е, Хосе, какви известия ми носиш? — прошепна баронът.
Метисът повдигна рамене.
— Казвай по-скоро. Нямам много време да стоя тук. Какво разбра? — попита мнимият барон, който бе не друг, а самият Норт.
— Според последните известия, които събрах, параходът е бил хвърлен във въздуха.
— Спасил ли се е някой?
— Никой от тези, които са били вътре — отговори Хосе.
— Е, значи всичко е минало добре.
— Не толкова добре, синьор! Разбрах и това, че малко преди да избухне параходът, повечето от пътниците са го напуснали.
— Но това е невъзможно… Там няма никакво пристанище, където може да се спре. Чак на М. има пристан.
— Така е, но тези лица напуснали парахода с лодка. Положих всякакви усилия, за да узная кои са били тези хора, но не успях да науча нищо. Като че ли са потънали в земята.
— Добре, добре! Иди сега у дома и довечера ме чакай там. Пак ще поговорим за това.
Метисът изчезна, а Норт излезе незабелязано на алеята на парка.
— Хубава работа! — скръцна той със зъби. — Има си хас именно Роджър да е бил между спасилите се. Пак ще тръгне по следите ми. Цяло нещастие! Беше ми добре досега. Но не всичко е загубено. Хосе трябва да внимава и в случай на нужда да отстрани враговете ми. Ще изпратя Боб в Ню Йорк, за да научи как стои въпросът с моето преследване. Сега не ми се ходи в никакъв М. Искам да съм до Мануелита. Трябва да я притежавам дори с риск за живота си. Но как да се стигне дотам! Тя прекалено обича съпруга си. Старият Блекбърн е неприятна личност, с която винаги ще си имам разправии. Впрочем ето една идея! Ще отидем с Мануелита, тя самата ми напомни, че погледът ми има непреодолимо въздействие върху жените. Ще опитам и тук силата му.
— Къде се изгубихте, господин барон? — извика Мануелита. — Моите кавалери ме изоставиха отново. В тази великолепна нощ не мислят за нищо друго, освен за пари и други прозаични неща.
Баронът направи няколко крачки към нея. Бяха само двамата.
— Извинете, че ви напуснах, мисис, но нещо ми влезе в окото — каза той шеговито. — Трябваше да изостана малко.
— О, по-добре ли сте сега?
— Не — каза той, като сложи кърпа на очите си, — още ме боли.
— Елате под фенера до онази пейка — предложи мисис Блекбърн.
— Вероятно искате да ми станете лекар.
— Може би е някаква мушичка. Лесно ще я извадя — каза младата жена.
— Ще ви бъда много признателен.
Те отидоха до пейката и баронът седна така, че светлината от фенера падаше точно върху очите му.
— Така удобно ли е? — попита той.
— Да, чакайте да видя. Отворете добре окото си.
Наоколо бе тихо. Мануелита се наведе над барона и внезапно дълбокият поглед на неговите очи я прониза като нож. Тя премигна и се огледа наоколо, после клепачите й натежаха и мисис Блекбърн изпадна в някакво особено замайване. Беше хипнотизирана.
Тайнствената сила на внушението не е нещо неземно, защото е и тайна на човешкото сърце. Хората, които разполагат с тази сила, са в състояние да внушат чрез погледа си каквото пожелаят у обекта на своята хипноза.
Баронът постигна целта си. Той се огледа. Наоколо нямаше жива душа. Наведе се и целуна отпусналата се жена. „Колко е красива — помисли си. — Тя трябва да бъде моя, както толкова други преди.“ Той се наведе и прошепна в ухото й:
— Мануелита, чуваш ли ме?
— Да — отговори тя шепнешком.