Баронът тържествуваше. Красивата жена беше хипнотизирана чрез могъщата сила на неговия поглед и той можеше да я превърне в сляпо оръдие на своите желания.
— Слушай ме — каза той. — Желая ти доброто. Обичам те и ще те направя щастлива чрез моята любов към теб. Ти ще се промениш, ще охладнееш към съпруга си и ще обичаш само мен, барон Фон Фалкенбург.
Чуха се стъпки. Като разтри с ръце лицето на мисис Блекбърн, баронът я изправи на крака, целуна я страстно по устните и бързо се отдалечи. Мануелита усещаше сладостни тръпки, изпаднала в унес, и помнеше само едно — че беше говорила с барона и той й се беше признал в любов.
Някой идваше към нея. Това беше мистър Блекбърн, придружен от други господа.
— Сама ли си тук? — попита съпругът й учуден. — Къде е баронът?
— Сама съм. Не знам къде е баронът. Може би е при приятелите си.
Блекбърн подаде ръка на жена си, но тя я отблъсна предпазливо.
— Какво става с тебе днес, дете мое?
— Толкова е горещо, че се задушавам.
Мануелита беше неузнаваема дори за себе си. Тя започна да разглежда съпруга си и намери в него маса неща, на които по-рано не беше обръщала внимание: побеляла коса, старчески вид въпреки елегантното му облекло, бръчки в ъгълчетата на очите и устата му. Започна да се убеждава в неговата грозота. Как бе могла да обвърже живота си с този човек тя, младата и жизнена красавица! Във въображението й се изправяше младият, красив и горд барон Фон Фалкенбург. Всичките й мисли бяха насочени към него. Очите й напразно търсеха хубавото му лице между мъжете, които се бяха събрали на осветената тераса пред зданието. Той не се виждаше никъде.
Мануелита искаше да остане сама и се сбогува с гостите.
— Искаш да ме оставиш ли? Да не си болна? — попита мистър Блекбърн и загрижено хвана ръката й.
— Не — каза тя, — нищо ми няма, добре съм.
Тя отдръпна ръката си, спусна се бързо към стълбата и се качи горе. Блекбърн гледаше учудено след нея.
— Какво ли й е? — питаше се той. — Днес е много странна, направо неузнаваема.
Той не предполагаше, че чужда, нечиста ръка преди броени минути беше разрушила неговото щастие и един подлец бе скроил зловещ план да го погуби и да отнеме любимото му същество.
Игра на карти
— В последно време нямате късмет, господин барон!
— Да, щастието е променливо нещо, то е капризна богиня. Кой знае с какво съм я обидил, мистър Люис!
— Причината е, че залагате винаги на валетата. Заложете поне веднъж на дама купа и ще видите, че ще спечелите — каза Джеймс, смеейки се.
— Добре, ще приема съвета ви!
— Защо играете с толкова големи суми?
— В това е магията на играта! Само когато на масата са сложени стотици хиляди, усещам удовлетворение. Само тогава изпитвам вълнение, а след това и радост, когато печеля.
Джеймс поклати глава.
— Почакайте, мистър Дейвис! Тази вечер искам да ви покажа как се играе в големите германски клубове. Днешните суми ще бъдат страхотни.
Джеймс последва барона в залата за игра с известно безпокойство. Посетителите там също се развълнуваха. Всички заобиколиха мистър Блекбърн, който беше седнал срещу барона и раздаваше картите.
Баронът бе последвал съветите на младия американец и залагаше постоянно на дама купа, но непрекъснато губеше. Изведнъж зрителите се оттеглиха настрани. Дойде Мануелита Блекбърн и седна до съпруга си. Лицето й беше бледо, но от очите й изскачаха искри. Тя тайно погледна барона, който седеше срещу нея и също така незабелязано отговори на погледа й. В очите на Мануелита се отразяваше безпокойството на любовта. Баронът обръщаше малко внимание на колосалните си загуби. Той тържествуваше, защото бе успял да спечели и подчини красивата жена. Скоро обаче установи, че погледът й издаваше тревога, насочена към самия него, който залагаше постоянно на дама купа, а тя му отказваше своето благоволение.
— Но заложете на друга карта, господин барон — каза някой от присъстващите.
— Не — отговори спокойно баронът. — Днес особено държа на дама купа.
Мануелита стана от стола си, отиде да наметне испанската си пелерина и пак се върна. Лицето на барона беше развълнувано. Постоянните загуби видимо го ядосваха.
— Петстотин хиляди долара! — извика той.
— Банката отговаря — каза Блекбърн спокойно.
— Един милион! — извика пак баронът.
Блекбърн отсече една карта. Баронът загуби.