— Пет милиона долара!
Сред зрителите премина шепот. Блекбърн се облегна назад.
— Не мога да приема такава голяма сума. Под въпрос става самото съществуване на банката.
Баронът скочи на крака.
— Оттеглям залога си — каза той, — но залагам отново осем милиона долара — цялото ми състояние.
— Залагам банката!
Зрителите се разшумяха. Вълнението се усили. Някои бършеха потните си чела.
Блекбърн устоя на напрежението. След малко той каза:
— Като приемам такъв залог, длъжен съм да отбележа, че въпросът вече не е в разоряването на банката при евентуална загуба, защото аз съм по-богат, отколкото си мислите.
Баронът прехапа устни.
— Давам време да си помислите, понеже залагате цялото си състояние. Все още можете да оттеглите залога си!
— Не! — извика баронът.
— Тогава съжалявам — каза Блекбърн. — Правя ви друго предложение. Банката залага четири милиона срещу толкова от ваша страна. Ако спечеля, ще сложа тези осем милиона като реванш за онези четири милиона долара, които ви остават. Ако спечелите, ще претендирам за дял от вашата печалба.
— Добре, приемам — отвърна баронът.
В залата се възцари дълбоко мълчание. Зрителите затаиха дъх. Най-после картата падна. Баронът изгуби. В този момент се чу гласът на Мануелита:
— Аз ще тегля за последен път картите. Вярвам, че ще ми позволиш, нали? — обърна се тя към съпруга си.
Той наведе сърдито глава в знак на съгласие, понеже беше забелязал един от погледите, които Мануелита хвърляше на барона. Красавицата вдигна нежните си ръце изпод наметалото и бавно обърна картата.
Беше дама купа.
Баронът печелеше четири милиона долара.
— Вие ми донесохте щастие, мисис — каза той невъзмутимо.
Блекбърн прекрати играта и напусна игралната зала заедно със съпругата си. Премина с нея през салона и двамата влязоха в частния си апартамент, без да разменят нито дума. Блекбърн отвори една врата.
— Влез — каза той на жена си.
Затвори вратата след себе си и като направи нервно няколко крачки, се обърна към Мануелита:
— Загубата от четири милиона не е нещо страшно за мен. Скоро пак ще ги спечеля, но днес забелязах нещо, за което искам обяснение.
Той застана пред нея.
— Видях как тази вечер гледаше барона по начин, който не подобава на една омъжена жена. Какво означава това?
— Не те разбирам — каза Мануелита, без да се засегне особено. — Да не би да ревнуваш?
— Досега не съм имал повод за това — каза Блекбърн строго. — Но в този случай искам да знам всичко. Аз ще ти задавам въпроси, а ти ще ми отговаряш точно. Тази вечер те намерих сама на пейката. Малко преди това с тебе беше баронът и изведнъж изчезна. Това само по себе си е загадъчно. Твоят поглед също издаваше нещо, току-що преживяно дълбоко.
Тя мълчеше.
— Ще ми отговориш ли? — изкрещя Блекбърн и хвана ръката на Мануелита, като я дръпна от стола.
Тя изтръгна сърдито ръката си от неговата. В този миг нещо изпадна от пелерината й. Мисис Блекбърн се опита с бързо движение да хване падащия предмет, но съпругът й я изпревари и го вдигна. Беше една дама купа.
— Какво означава това?
Мануелита мълчеше.
— Сега разбирам — извика той яростно. — Ти си ми изменила. Съюзила си се с противника ми срещу мен в една нечестна игра.
Мануелита не бе настроена да слуша упреци и докато мистър Блекбърн се усети, скочи от мястото си и избяга. Той се затича след нея, но тя влезе в стаята си и бързо заключи вратата.
— Ще отвориш ли, безсрамнице — викаше той. — Ще разбия вратата и ще те удуша!
Блекбърн се успокои изведнъж и се оттегли. Не искаше да предизвиква скандал. Вместо да става за посмешище, реши, че ще е по-добре да накаже безчестния подлец.
Той се върна в салона. Баронът беше там и приемаше поздравления за голямата си печалба. Блекбърн се приближи към него.
— Моля ви — каза той на Фалкенбург, — искам да поговоря с вас за минута.
— На ваше разположение съм — отвърна баронът. — Извинете ме, господа!
Двамата се оттеглиха в една ложа.
— Господин барон — започна Блекбърн, — имам към вас един сериозен въпрос. Познавате ли това?
Той извади от джоба си една карта за игра.
— Какво искате да кажете? — учуди се баронът.