— Въпросът ми е ясен! Тази карта изпадна от жена ми и това ми дава основание да смятам, че е била в тайно споразумение с вас относно играта.
Баронът направи жест на протест. Той разбра, че Мануелита е била на негова страна. А тя беше излъгала съпруга си заради него, следователно го обичаше. Тази мисъл го зарадва.
— Не се оправдавайте — каза студено Блекбърн. — Не знам каква карта би се паднала, иначе бих поискал обратно четирите милиона. Сега обаче искам от вас друго удовлетворение.
— А именно?
— Призовавам ви на дуел. Оръжието ще реши спора.
— А ако не приема?
— Тогава ще ви ударя пред свидетели.
Баронът позеленя от яд.
— Добре, приемам предложението ви! Какво оръжие предлагате?
— Сабя. Доколкото съм чувал, вие сте майстор на нея. Аз също съм се упражнявал малко.
— Добре, приемам. Кога ще бъде дуелът?
— Утре рано сутринта в парка „Сейнт Шарл“. Първият влак тръгва в шест часа. В седем аз ще бъда на мястото.
— Кого да взема за секундант?
— Когото искате, моят секундант ще дойде още тази вечер в дома ви.
— Отлично, всичко е уговорено!
След това двамата излязоха от ложата й баронът отиде при Джеймс.
— Мистър Джеймс, позволете да ви помоля за една услуга.
— На драго сърце!
— Искате ли да ми станете секундант?
— Секундант ли? С кого ще се дуелирате?
— Ще узнаете по-късно. Сега ми отговорете съгласен ли сте?
— Да, съгласен съм!
— Утре в пет часа трябва да бъдете на източната гара.
— Добре, ще бъда!
Като се сбогува с Джеймс, баронът излезе в парка. Към него се приближи слугинята на Мануелита.
— Моля ви, елате веднага, господин барон — прошепна му тя.
Той я последва. Преминаха по странични алеи и се отпра виха към един малък павилион.
— Влезте вътре, аз ще остана да пазя. Ако дойде някой, ще почукам три пъти на прозореца.
В павилиона беше съвършено тъмно. Баронът влезе и затвори вратата след себе си. Две нежни ръце се обвиха около врата му, лъхна го упойващият аромат на парфюм и две пламенни устни се прилепиха до неговите.
— Скъпи — прошепна гласът на Мануелита, — какво, за Бога, говори мъжът ми с тебе? Много се безпокоях.
Баронът я притисна страстно към гърдите си.
— Кажи ми — настоя тя. — Заплаши ли те с нещо?
— Покани ме на дуел, мила моя.
— С какво оръжие?
— Сабя.
— Господи, той я владее до съвършенство. Не, този дуел не трябва да се състои, иначе си загубен.
Тя отново се притисна към гърдите му.
— Бъди спокойна, любов моя — успокои я баронът, — и аз боравя чудесно с това оръжие.
— Не… Впрочем… дойде ми наум една идея.
— Кажи я!
— Не, тайна! Ще ти кажа само, ако утре съпругът ми ти отстъпи правото да избереш оръжието си, избери онова, което ще има дълбока рязка на дръжката си. Обещай ми, че ще го направиш!
— Разбира се! Ще направя всичко, каквото пожелаеш!
— Не мога да живея без тебе. Стопих се, докато те чаках.
— Виждам го, любима! Виждам всичко онова, което правиш за мене — каза баронът и обсипа шията и лицето й с целувки.
— Мълчи — прошепна тя и го придърпа към себе си на едно канапе.
— А съпругът ти? — попита той. — Ако узнае, че си тук?
— Няма. Той е сигурен, че в момента се намирам в стаята си, в която сама се бях заключила. Излязох през една тайна врата и по страничната стълба дойдох в градината.
— Ами слугинята? Имаш ли й доверие?
— Мога да разчитам напълно на нея! Тя умее да мълчи. Не забравяй обаче онова, което ти казах за утре!
— Няма да забравя, бъди сигурна!
— И ще ме обичаш винаги, нали! Дори повече от живота си!
— До гроб, мила моя! — извика той и я прегърна страстно.
Около павилиона беше напълно тихо. Слугинята зорко бдеше за сигурността на двамата влюбени.
Дуелът
— Готови! Тръгвайте!
Свирката на локомотива изпищя оглушително в студената утрин. В единия от вагоните седяха барон Фон Фалкенбург и Джеймс Дейвис.
— Лицето ви е малко посърнало, господин барон — забеляза Джеймс.
— Така ли? Забелязва ли се? — попита баронът и подаде цигара на приятеля си.
— Видяхте ли Блекбърн?