— Добре, разбери нещо чрез Мая и Азума!
— И това ми беше отказано.
— Е, какво от това в края на краищата. Господи, та ти можеш да си намериш друго момиче.
Ричард подскочи.
— Ти ме подценяваш, може би искаш да ме унижиш? Аз ще намеря този безсрамник, барона, и ще го накажа.
Той щеше да тръгне, но Джеймс го задържа.
— Не прави глупости, Ричард! Помисли за родителите си. Искаш да вдигнеш скандал, за да говори после целият град, че си се бил с барона заради едно леко момиче!
— Джеймс, не смей да наричаш така Приска. Кълна ти се, че…
Джеймс стана много сериозен.
— Значи дотам стигнаха работите — каза той. — Ричард, никога не бих повярвал! Бъди разумен! Вярно, че момичето е красиво, и не казвам, че няма добро сърце, но въпросът е в друго. Ти имаш други задължения. Принадлежиш към едно от най-благородните семейства в М. Искаш ли да издигнеш преграда между себе си и твоите родители, между тебе и дома на баща ти и майка ти, и то заради една паднала жена?
— Не мога да скъсам с нея — въздъхна Ричард.
— Съжалявам те. Мога да прибавя само едно: трябва много да се пазиш. Баща ти говори с мен онзи ден и ми се оплака, че вече не работиш. Стана ми много мъчно за стареца. Виждаш ли, ако знаех, че не си господар на себе си, никога не бих те довел тук. Сега се разкайвам за това, че те поканих да дойдеш с мене тогава.
— Добре — каза Ричард, — сега ти ми кажи как бих могъл да се избавя. Благодаря ти за добрите съвети.
Той тръгна опечален, без да се сбогува.
— Сега трябва да внимаваш — извика Джеймс след него, а после добави на себе си: — Сам трябваше да се накажа за глупостта си, задето доведох този младеж тук. Исках да му доставя малко удоволствие, а ето че сега се е влюбил до уши в едно леко момиче. Такива са последиците, когато човек съди за другите единствено по себе си.
Барон Фон Фалкенбург беше взел под наем „Уайт Касъл“. Той кроеше големи планове. Имаше намерение да вдигне категорията му и да направи заведението още по-великолепно и привлекателно. Повика при себе си стария надзирател и инспектор, който от дълги години служеше тук.
— Колко жени има в „Уайт Касъл“? — попита го баронът.
— Според списъка — триста и петнадесет — отговори инспекторът.
— Добре, вече дадох нареждане на агентите да удвоят това число. Искам тук да се съберат всички красавици на света.
— Вярвам, че са се погрижили вече.
— Вярваш ли! — отвърна баронът строго. — Прегледах балета. Доволен съм, но не забелязах нищо необикновено.
— Видяхте ли онези неразделни три грации? Те са нашата гордост!
— Не играят ли на сцената?
— Не. Покойният настояваше, но те не искаха.
— Това е нещо ново за мен. Къде прекарват времето си тези три дами?
— Винаги можете да ги намерите в така наречения син салон.
В същото това време тези три приятелки разговаряха помежду си. Някой почука на вратата на стаята им.
Приска се изчерви.
— Това е Ричард! — прошепна тя.
Вратата се отвори и влезе баронът. Той остана замислен няколко минути, после бързо се съвзе.
— Аз съм новият наемател на „Уайт Касъл“.
Момичетата се спогледаха и обърнаха учудените си погледи към красивия мъж, който беше седнал спокойно на един фотьойл и оглеждаше с изпитателен поглед всяко едно от момичетата.
— Имате ли да предявите някакви желания? — попита той любезно.
Трите момичета се спогледаха усмихнати, но не отговориха. Макар че не бяха щастливи, все пак би било глупост от тяхна страна да напуснат този оазис, където бяха осигурени с всичко. При това за тях не съществуваше друг свят, така че те не можеха да отговорят нищо на този човек, който ги порази с красотата си.
Той също не очакваше никакъв отговор от тях, усмихна се леко и излезе. Когато напусна стаята, започна да размишлява: „Сигурно съм бил сляп, за да не видя досега тук тези красавици! Какво е Мануелита пред тези момичета, пълни с живот и младост. Мога бързо да спечеля тяхната благосклонност, защото са в ръцете ми. Ще пия от тях като от най-вълшебен извор. Сега, когато постигнах такова неочаквано щастие, когато имам предостатъчно пари, искам да изживея живота си сред най-красивите момичета в света, пред които великолепието на един ориенталски принц ще представлява само бледа сянка“.