Выбрать главу

Баронът заповяда веднага да бъде отказван всякакъв достъп на посетители до стаята на трите приятелки, нещо, което докара Ричард до отчаяние. Той напразно се опитваше да влезе във връзка с Приска чрез писма, тъй като слугите бяха неподкупни.

Повечето салони, гледащи към парка, бяха превърнати от личното ръководство на барона във феерични дворци. Синият салон бе определен за жилище на момичетата. Там баронът имаше намерение да прекарва в техните обятия вечерите си. Но беше забравил, че в „Уайт Касъл“ имаше едно същество, което вярваше, че притежава отпреди права над него, защо то беше пожертвало за него своя съпруг.

Мануелита действително бе привързана силно и страстно към барона. Но яростта й бе безкрайна, когато научи от един слуга за намерението на барона. Това стана няколко дни след погребението на Блекбърн.

Тя поиска да бъде приета от барона, за да поговори с него. Младата вдовица седна до прозореца. Нейната красота чудесно хармонираше с черните й траурни дрехи.

Баронът се приближи до нея и целуна ръката й.

— Какво искате от мене, мисис? — попита той.

— Исках само да разбера вярно ли е, че си искал да направиш тук долу харем? — каза тя, едва сдържайки вълнението си.

— Какво от това, ако го направя? — отвърна спокойно баронът.

Мануелита скочи и се приближи към него с пламнали от гняв очи.

— Това ли заслужих от тебе! — извика тя. — Трябва ли да ти припомням, че спасих твоето състояние и че от любов към теб изпилих сабята на мъжа ми, които сигурно щеше да те убие, ако тя не беше се пречупила, докато твоята намазах с отрова!

— Не се дразни толкова, Мануелита — каза баронът, като я притисна към гърдите си, за да я успокои. — Знам много добре какво ти дължа, но ти трябва да ми спестиш подобни сцени на ревност.

— Питам те вярно ли е това, което чух? — пресече го тя и се изтръгна от ръцете му.

— Но чуй какво ти говоря, дете мое. Виждаш, че аз съм човек, който има нужда от промени и развлечения. Ако обичах само тебе, скоро щях да ти се наситя. Казвам ти това, защото много добре те познавам. Ако покрай теб търся и друго развлечение, това не бива да те обижда, защото аз все пак ще се върна в обятията ти.

Тя го изслуша, без да каже дума, само очите й святкаха. Той напразно се опитваше да й повлияе с погледа си. Усети, че тук неговата хипноза не действаше.

— Нещастник — извика тя и стисна ядосано пестници. — Преди да ти позволя да направиш това, което си намислил, сама ще те смачкам. Опитай се само да осъществиш плана си и аз ще ти покажа какво значи отмъщението на една излъгана испанка.

При все това баронът остана спокоен и не трепваше пред заканите й.

— Не-е, мили мой — добави Мануелита страстно, — ти сигурно си искал да ме уплашиш. Признай, че това е било само една теза от твоя страна.

Тя държеше главата му върху гърдите си и обсипа челото му с горещи целувки.

— Виждаш колко много те обичам! — каза тя през сълзи.

— Ще направя всичко, каквото искаш, ще прося заради тебе, но моля ти се, не ме оставяй! Остани при своята Мануелита!

— Добре, добре, дете мое. Ще изпълня волята ти, но сега те моля да се успокоиш!

— Само помни, че за тебе пожертвах всичко, дори и честта си. Помисли за това! Преди да те прегърне друга, предпочитам да забия камата в гърдите ти, а после сама ще се пробода над твоя труп.

„Тя е в състояние да ме разиграва — помисли си баронът. — По-добре ще е да се избавя от нея колкото се може по-скоро. Но как? Всъщност… Хосе ще се погрижи за това.“

— Защо не ми отговаряш, скъпи? — попита Мануелита, като го гледаше мило право в очите.

— Защото не мога, мила моя — отговори той, смеейки се. — Ти ме замая с твоите любовни признания.

— Да, защото съм испанка! — Тя вдигна гордо глава. — Когато ние, испанките, обичаме, подаряваме на любимия и земния рай, но и адът е в другата ни ръка. Готови сме да напъхаме в него онзи, който би ни напуснал.

Като видя, че баронът стана, тя каза:

— Искаш да излезеш ли?

— Имам да свърша нещо навън — извини се той.

Тя вдигна заканително пръст:

— Днес ти си мой и мисля, че каквато и бърза работа да имаш през този ден, сега, когато съм при тебе, можеш да я отложиш за утре. Днес очаквам от теб обяснение за много неща и като наказание за твоето несправедливо отношение към мен през целия ден ще бъдеш пленник на обятията ми.