— И какво още искаше баронът от вас? — допълни вдовицата.
Мая се изчерви, очите на Азума станаха боязливи, но тя проговори със сподавен глас:
— Няма нужда от много думи, за да кажем какво искаше той. Говореше ни за някакви вълшебни звуци, които ни предлагаше. Ние трябваше да му угаждаме във всичко и да удовлетворяваме всичките му прищевки.
Мануелита се изправи.
— Това няма да стане — каза тя енергично. — Отсега нататък разчитайте на мен като на съюзница. Ще унищожа подлите му планове. Мразя го, защото ме измами. Ще дойда пак утре вечер, защото зная, че щом той спре да играе, веднага ще дойде насам. Ще стоя скрита тук, докато бъде победен от тайнствената сила. После ще му задам няколко въпроса. Сигурна ли сте, че ще можете да го хипнотизирате? — обърна се тя към Мая.
Индийката кръстоса ръце пред гърдите си.
— Напълно!
Мануелита излезе.
— Сега ще усетиш моето жило и ще видиш плода на твоята измама — шепнеше тя, докато крачеше бързо по коридора.
Верен пазач
Тютюневият дим, дрънченето на чашите и оглушителната врява на тълпата измъчваха Ирма.
— Къде е красивата Ирма? — викаха от всички страни.
— Искаме тя да ни пее, стига вече мяукане — гърмяха гласове в салона.
— Тишина, господа, тишина — намеси се съдържателят.
— Вън тези грачещи животни! Хей, Джим, да живее красивата Ирма!
— Да живее! Да живее! — подеха и други.
Сърцето на Ирма биеше силно. След много молби собственикът на заведението й беше позволил да се оттегля след всяко изпълнение, защото тя не искаше да остава насаме с пияните момичета. Той с мъка удовлетвори това нейно желание, защото някак си се чувстваше задължен да я уважава. Откакто Ирма бе започнала да пее, заведението се пълнеше до краен предел.
Гласът й бе възвърнал възвишеното си звучене. Слушателите затаяваха дъх пред нейните песни и следяха възбудено бледата певица. Никой не смееше да я обиди с нещо. Вроденото превъзходство над тълпата и милият поглед на Ирма укротяваха и най-запалените глави.
Сега обаче я заплашваше друга опасност. Известието, че тя ще пее тази вечер, се разпространи извънредно бързо. В кафе-шантана започнаха да прииждат съмнителни личности, привличани от красотата на Ирма, които досега се въздържаха от крайности пред миньорите. За последните дни Ирма получи много букети. В някои от тях имаше бележки с молба за среща.
Спокойна и сериозна, Ирма отблъскваше тези настойчиви покани, но те не преставаха да валят. Опитите да бъде спечелена благосклонността й се нижеха един след друг.
Силно чукане на вратата стресна Ирма. Появи се жената на съдържателя.
— Ваш ред е да пеете. Публиката ви чака с нетърпение — каза сухо тя.
Ирма стана, последва я мълчаливо и се качи на сцената. От всички страни загърмяха ръкопляскания, полетяха цветя и множеството бе обхванато от ентусиазъм.
Постепенно аплодисментите утихнаха. Ирма запя. В залата се лееха трепетните извивки на песента на божествената жена, сияеща в своята кротост, смиреност и нравствена чистота. В нейното лице по един прекрасен начин се сливаха чертите на истинската жена, на вечната майка и на царствената самка. Тя излъчваше онзи непостижим чар, който зашеметяваше и унасяше.
Но злото дебне и хубавото, и грозното. В дъното на залата седяха двама мъже, чието облекло издаваше обикновените посетители на заведението. Брадясалите им лица оставяха лошо впечатление.
Двамата разговаряха шепнешком.
— Слушай — каза единият, — нека бъдем по-внимателни. Знам, че тя си отива веднага след изпълнението си през една странична врата. Щом свърши последната си песен, ще я причакаме там, откъм улицата.
— И после?
— После ще й поговорим и ще й предложим да ни придружи в онзи ресторант, ти знаеш кой. Той се намира на улицата, по която минава тя. Ако не се съгласи, ще я завлечем насила.
Другият се изсмя цинично:
— Кой й е виновен, че е толкова хубава.
— И щом птичката влезе в клетката, ще видим какво ще правим с нея. Зад ресторанта има стая, в която никой няма да ни безпокои.
Двамата си размениха съзаклятнически погледи.
В това време Ирма извиваше гласа си, без да подозира какъв съюз бе сключен срещу нея. Тя свърши пеенето, облече се бързо и се отправи към страничната врата.
На улицата цареше дълбока тишина. Ирма се огледа на всички страни, като търсеше с поглед своя преследвач, но никъде не го видя.