— На държавата — отговори Хуан учуден.
— А има ли намерение държавата да я продава?
— Да, тъкмо затова съм тук.
— И така, колко ще струва мината?
— Най-малко десет милиона долара.
Мануелита се престори, че пресмята нещо, и след минута в очите й блесна демонски пламък.
— Щом е така, аз ще я купя — каза тя решително.
— Ти? Невъзможно!
— Да, ще я купя и ще бъда нейна собственичка. Но понеже съм жена и няма да мога да се справя сама с управлението й, ще те назнача за неин управител.
— Мануелита!
— Мълчи, няма да ти давам нищо! Ще поемеш управлението на мината и ще ми плащаш наем според оценката. Така ще избегнеш унизителното положение да приемеш подарък от мен, горделиво момче такова!
— Ти си ангел!
— Хуан, не се плаши! Искам да стана твоя съпруга и да живея от това, което ти печелиш. Ще бъдеш ли доволен от такова разрешение на въпроса?
Тя го прегърна страстно.
— Ще тръгнеш още тази вечер. Ще ти дам необходимите пари за закупуването на мината. Аз ще тръгна след тебе, но по друг път.
— Как, няма ли да дойдеш с мене? — учуди се младият човек.
— Не! Баронът е много опасен човек. Би открил веднага следите ни. Като пътувам сама, по-лесно ще се избавя от преследванията му. Всеки американец се счита задължен да защити една жена, която пътува сама.
— Чувстваш ли се обвързана с нещо към барона? — попита Хуан.
— В известен смисъл! И още нещо — прибави Мануелита. — Няма да пътуваш сам, а с компания — три млади и красиви момичета, които ще водиш със себе си!
— Млади момичета ли?
— Да! Виждаш ли, аз не съм ревнива и имам пълно доверие в теб. Ще отидеш с тях в Мексико и там ще ги предадеш на няколко порядъчни фамилии. За тази цел ще ти дам известна сума за разноски.
— Но защо е всичко това?
— По-късно ще ти обясня всичко. Като направиш тази сделка, ще купиш мината, ще се установиш в Сонора, където аз ще стана завинаги твоя.
— Мануелита! — прошепна с обич Хуан и я прегърна.
— Сега трябва да се разделим. Погрижи се да намериш кола и поръчай да дойде до стълбите на входа, но така, че да не привлече вниманието на минувачите. След няколко минути, в девет часа, ще доведа твоите спътнички.
Младата вдовица отиде към синия салон. Бе непоколебимо решена да се разплати скъпо с барона за измамата. Тя мислеше, че щом веднъж Мая го приспи в магически сън, ще може да узнае тайните му, да прибере парите му и да избяга.
Вече беше приготвила багажа си, а Хуан се беше наел да поеме момичетата, за да не паднат в ръцете на барона. Когато се събуди, баронът нямаше да бъде в състояние да потърси помощ от полицията. Щеше сам да предприеме преследването на Мануелита, но липсата на средства щеше да го затрудни.
Стъпят ли веднъж на мексиканска територия, Мануелита и Хуан щяха да бъдат вън от всякаква опасност.
Разобличен
Когато Мануелита влезе в синия салон, Азума и Мая я посрещнаха със сълзи на очи.
— Но какво се е случило? — попита уплашено мексиканката.
— Приска си отиде — отвърна Мая натъжена.
— Не плачи! Тя пак ще се върне — утеши я Мануелита, която много се боеше да не би нещо да осуети плановете й.
— Не — въздъхна Азума и й подаде едно писмо. Мануелита го отвори и прочете:
„Скъпи мои приятелки,
Нямах възможност, нито необходимото спокойствие да дойда лично при вас и да си взема сбогом. Страхувах се, че като ви видя, сълзите ми ще бликнат и ще се разколебая. Не ме търсете и не пращайте да ме търсят, защото никой няма да може да ме намери. В мига, в който четете тези редове, аз ще бъда много щастлива. Благодаря ви от все сърце за верността и любовта ви към мен, както и за това, че подслаждахте горчивите часове, които преживях. Не ме забравяйте в молитвите си, както аз няма да ви забравя в моите.
Вашата вярна приятелка Приска дьо Сейнт… Ж.“.
— Явно е избягала — заключи Мануелита, след като прочете писмото.
— Мая се опасява от нещо по-лошо — забеляза Азума.
— Баронът скоро ще дойде. Готова ли си да изпълниш плана си? — попита Мануелита загрижено, като престана да мисли за бягството на полякинята.
— Да — отговори Мая.
Мексиканката леко въздъхна.
— Е, тогава пригответе дрехите си!