— Защо? — попитаха в един глас двете момичета.
— В девет часа всичко ще бъде свършило и баронът ще лежи в безсъзнание. Тогава аз ще ви върна свободата.
— Свободата ли? — възкликна радостно Мая.
— Да, ще ви направя малка услуга — каза Мануелита. — Един честен мъж ще ви придружи и ще ви предаде на добри семейства в моята родина. Освободени от грижи, ще вкусите от хубавия живот, който досега не познавахте, понеже хората ви бяха вкарали в истински ад.
— Хиляди благодарности! — извика Азума и обсипа с целувки ръцете на мексиканката.
— Не, аз трябва да ви благодаря — възпротиви се Мануелита.
Двете момичета отидоха в стаите си. За няколко минути приготвиха за път малкото дрехи, които имаха. След това се върнаха в салона.
— Тихо! — прошепна Мануелита. — Чувам стъпки.
Тя изчезна веднага в съседната стая. Мая и Азума седнаха на дивана.
Вратата се отвори и влезе баронът.
— Къде е Приска? — попита той веднага.
— Още спи — отвърна Мая.
— Толкова по-добре — каза баронът. Очите му пламнаха, когато видя пред себе си красивите жени. Ярките им облекла подчертаваха стройните им тела.
Той седна на един стол.
— Е, имате ли намерение да удовлетворите желанието ми? — запита баронът.
— Никога! — извика Азума.
Мая мълчеше и поклащаше бавно изящната си снага. Очите й, полупритворени, се взираха в тези на барона. В неговите очи блесна демонски огън. В този миг обаче Мая вдигна дългите си мигли. Пламенният й поглед, подобен на ярките лъчи на индийското слънце, срещна погледа на барона. Единствено очите на змия могат да се втренчват така в жертвата си, преди да се увие около нея.
— Аз… аз… ще… — измърмори баронът и главата му клюмна на гърдите. Беше срещнал достоен противник.
Мая скочи, лека като перо, приближи се към барона, а очите й искряха като кратери на вулкани.
Баронът беше онемял.
— Елате бързо! — извика Азума към съседната стая, където се беше скрила Мануелита.
Мексиканката веднага изтича там.
— Чудесно! — извика тя радостно и злобно, като видя зашеметения барон. — Мая, разпитайте го подробно.
— Кой си ти? — зададе първия си въпрос индийката.
— Артур Норт — отвърна хипнотизираният.
— Значи не си барон, а само един авантюрист! — възтържествува Мануелита.
— Тишина! — прошепна Мая. — С какви намерения идваш тук?
Спящият изохка.
— Какво искаш, Ирма? Не мога да те последвам… тази ли е Мери… втората ми жена… Аз… Йохан Гулд… бягащият Йохан Гулд… Какво ще каже светът… Документите…
— Още, още! — настоя Мая.
— Картите ме опропастиха… Револверът… Спасение за мен… Моят тъст… спи сам… през прозореца до него… само един удар…
— А, значи си и убиец! — възкликна Мануелита, но в същото време един вътрешен глас й нашепваше, че и тя е убийца, макар и косвено.
— Тихо! — прошепна пак Мая. — Говорете по-тихо!
— Трябва да бягам — продължи Норт като на изповед. — Те са по следите ми… полковник Роджър… Ирма! Ще те хвана… сега си в ръцете ми… пак избяга… Настигат ме… гората… спасение… най-сетне… Как блести златото…
След това гласът му премина в хъркане.
— Часът е девет, трябва да тръгвате вече — каза Мануелита. — По-бързо!
— Но той ще се събуди веднага — предупреди Мая.
— Тогава да го вържем, защото си имаме работа с убиец и престъпник. Ще известя веднага полицията — каза Мануелита и извади от джобовете на барона малка връзка с ключове.
Азума донесе няколко копринени шала и бързо върза с тях ръцете и краката на заспалия. След това, облечени за път, трите жени излязоха навън. Файтонът стоеше пред входа на парка и в него ги чакаше Хуан.
— Но аз виждам само две жени? — прошепна той на Мануелита.
— Третата избяга — отговори тя. — Изчакай пет минути, сега ще се върна!
Тя изтича по стълбите и се спусна към стаята на барона. Знаеше добре мястото, където той държеше парите си. Отвори бързо един таен шкаф в стената и извади голям брой банкноти. После ги занесе в своята стая, където ги върза в пакет и прибави към тях друга купчина пари — нейното състояние. След това с пакета в ръце се спусна към изхода.
Когато намери Хуан, тя извика:
— Това е всичко, което имам! Знаеш какво да правиш, в това писмо ще намериш подробни наставления.