— Но нали и ти ще дойдеш с мен?
— Да, след няколко дни съм при тебе! — увери го тя и го целуна. — Остани в Мексико, докато дойда. Оттам ще тръгнем заедно към Сонора.
Те си размениха още една целувка и файтонът тръгна.
Мануелита се върна в стаята, взе един лист и написа следното:
„Собственикът на заведението «Уайт Касъл» е същият онзи престъпник, за когото бе публикувано преди няколко дни, че се търси от полицията. Дегизиран е много умело, но си личи, че белегът на челото му е изкуствен. Повече от сигурно е, че барон Фон Фалкенбург е търсеният престъпник Артур Норт, или Йохан Гулд. Той е убиецът на своя тъст и, както изглежда, автор на много други престъпления. За да се избавя от отмъщението му, съм принудена да бягам, но ще изпратя полиция от Мексико, закъдето заминавам. Успехът за залавянето зависи от бързината на полицията, затова тя трябва да действа много оперативно, за да залови този дяволски ловък и хитър човек. Мануелита Блекбърн.“
Тя запечати писмото, даде го на слугинята и й поръча:
— Иди веднага в полицията и предай там това писмо на първия старши полицай, когото видиш. Бързай, влакът заминава в единадесет часа.
Слугинята се отдалечи. Мануелита сгъна малко дрехи в един куфар, взе парите си, прибра скъпоценностите и извади от гардероба една пелерина.
Изведнъж се чуха тежки мъжки стъпки. Вратата се отвори и на прага се показа, бледен като призрак, баронът.
Съдба
Малко преди описаните събития Приска бе сполучила да напусне незабелязано „Уайт Касъл“. В този момент тя седеше в удобното купе на влака, пътуващ на север. В треперещите си ръце държеше билет, изпратен следобед по тайнствен начин. Четеше и някакво писмо, което беше я развълнувало, и по красивите й очи имаше сълзи.
„Скъпа Приска, моя единствена любов! Подлецът, носещ името барон Фон Фалкенбург, демонът от «Уайт Касъл», който ти донесе толкова беди, опропасти и мен, като си послужи с измама в играта на карти. Изгубих една сума, която моят баща ми беше поверил. Не ми остава нищо друго, освен да умра. Не мога да понеса срама да ме сочат с пръст. Баща ми има в Олдам, на няколко километра оттук, малка вила, която по-рано посещаваше при лов. Там ще извърша онова, с което трябва да изкупя грешката си. Познавам баща си, той е строг и неумолим и няма да прости грях като моя. Тръгвам за там следобед и утре рано ще бъда на лов. През време на лова всичко ще свърши, и то така, че да прилича на нещастен случай. Искам само още веднъж да ти поговоря, но ми липсва сила и възможност.
Остани със здраве. Благодаря ти от сърце за часовете на неизказано щастие, които ти ми подари. Ако е рекъл Бог, ще се видим там горе. Не забравяй твоя обичащ те до смърт Ричард.“
„Трябва да го намеря и да умра заедно с него — бе единственото, което можа да си помисли Приска, след като прочете писмото. — Дали ще го заваря жив?“
В това време влакът пристигна в Олдам. Приска бързо слезе на гарата, приближи се до един чиновник и плахо попита:
— Можете ли да ми покажете вилата на фамилията Кемпъл от М.?
Служителят посочи с ръка:
— Тя е там, вижда се оттук. Хванете пътеката вляво, тя води право към вилата.
Приска се затича нататък, като че ли я преследваше някой, и това много учуди чиновника.
При настроението, в което се намираше Приска, пътят до вилата й се стори извънредно дълъг. Вратата на къщата не беше заключена. Тя я отвори и влезе в стая, изпълнена с вечерен полумрак. Като се взря по-добре, тя забеляза човек, който седеше в дълбок фотьойл.
— Ричард! — извика тя изненадана и уплашена.
— Боже мой, Приска, ти ли си? Как си дошла дотук?
— Нали ти ми писа!
— Да, но за последен път, за да си взема сбогом с тебе!
Тя затвори вратата, заключи я и застана в средата на стаята.
— Какво правиш? — учуди се Ричард.
— Не искам никой да ни безпокои!
— Тук не идват хора.
Тя се приближи до него.
— Защо си толкова студен, не ме ли обичаш вече?
В гласа й, задавен в сълзи, имаше много мъка.
— Приска, не се тревожи! Нима можеш да си помислиш, че не те обичам! Толкова дълго се борих за теб! Защо идваш в последния ми час?
— Идвам да умра заедно с тебе!
— Не! — извика Ричард. — Не! Не трябва да умираш и да свързваш смъртта си с моята. Още днес ще се върнеш в М. Писах на един мой роднина там да те прибере при себе си. Утре ще дойде да те вземе. В случай на нужда може да се прибегне до полицията. Не трябва да попадаш втори път в ръцете на барона.