— И във вас ли? Пази Боже! — възпротиви се Маджия. — Не мога дори да си го помисля. Познавам ви много добре.
— Но за да не се съмняваш в нас… — извикаха всички момичета в един глас.
— Я не говорете глупости — каза привидно разсърдена Маджия. — Аз последна бях в гримьорната. След мен никой не е ходил там.
— Ами, струва ми се, че не е никой — обади се един глас.
— Кой?
— Новата певица, беднячката! Тя идва по-късно.
Момичетата започнаха да си шепнат възбудено и високо.
Ирма беше в своята стая и чакаше реда си за изпълнение. Внезапно чу приближаващи се стъпки. Внезапно вратата се отвори рязко и на прага застана Маджия, последвана от приятелките си.
— Какво търсите? — попита строго Ирма.
— Имаме само един въпрос — отвърна Маджия и очите й светнаха от злоба.
— Кажете!
— Искам само да попитам дали не сте намерили някъде моя пръстен?
— Вашият пръстен ли? Не разбирам — учуди се Ирма.
— Оставих го в голямата гримьорна. Сега го няма там. Вие сте минали оттам последна.
Ирма се изправи пред безсрамницата. Погледът й излъчваше гордост и решителност.
— Ако бях намерила каквото и да е, щях веднага да го предам на собственика на заведението. Не съм виждала никакъв пръстен. А сега бъдете така добри да се оттеглите!
Като каза това, тя посочи вратата на момичетата. Маджия се изсмя подигравателно.
— По-спокойно, любезна! Ние знаем, че тихата вода е най-дълбока. Искаме само да претърсим стаята.
— Нахалници! — извика Ирма ядосана. — Вървете си веднага или ще извикам съдържателя!
— Викай го, щом искаш. Ние ще си свършим работата.
Като по даден сигнал момичетата се втурнаха в стаята и се нахвърлиха към малкото мебели, като отвориха всички чекмеджета.
— Ще излезете ли от стаята ми или не? — викаше Ирма. Тя гледаше като обидена принцеса.
Изведнъж Маджия изпищя:
— Ето го!
Тя сочеше пръстена, сложен върху един шкаф.
— Това е моят пръстен — каза Маджия. — Как се е озовал тук, в твоята стая?
— Пръстен ли? Не знам нищо — отвърна Ирма.
— Този пръстен е мой — повтори Маджия. — Виж къде го намерих.
— Това е подлост! Безсрамен заговор! — ядоса се още повече Ирма.
Другите момичета бяха се струпали на вратата.
— Ей, виждате ли — обърна се към тях Маджия с явно злорадство в гласа, — хитрата нещастна преструвана е откраднала пръстена.
— Извикайте полиция! — извикаха няколко гласа.
Ирма се беше отпуснала безпомощно на един стол. Вълнението бе подкосило краката й.
На вратата се появи униформен полицай.
— Тишина! — заповяда той строго.
Всички момичета сочеха с пръст Ирма, която седеше на стола, без да мръдне. Полицаят трепна. Погледът му се отмести от бледата и сломена красива жена върху разкривените и подпухнали лица на момичетата, които с нетърпението си да видят Ирма арестувана неволно издаваха някакво злорадство и преднамереност, които един полицай е длъжен да долови.
— Къде беше намерен пръстенът? — попита той след малко, като огледа внимателно стаята.
— Там, на шкафа. Приятелката ми го намери. И аз бях тук — каза Маджия.
Полицаят усещаше, че се разиграва някаква игра, но трябваше да изпълни дълга си. Той се приближи към Ирма.
— Съжалявам, но трябва да ме последвате в участъка. Там ще изясним всичко.
Ирма се олюля, но полицаят я прихвана внимателно. Той изпитваше едно необяснимо състрадание към обвинената.
Момичетата започнаха да се кикотят радостно.
— Направете място! — извика изведнъж силен глас. На вратата, привлечени от шума, се показаха и други посетители.
— Какво става тук? — попита някой.
Преди полицаят да отговори, Маджия изкрещя:
— Сега ще разберете какво става! Тази жена е крадла. Откраднала ми е пръстена. Намерих го тук, в нейната стая.
— Лъже! — прогърмя някакъв мъжки глас. Един млад миньор разбута насъбралите се зяпачи и застана пред полицая.
— Истина е! — отвърна Маджия, веднага след това нададе силен писък. Ръката на миньора я бе хванала за лакътя и я стискаше като с клещи.
— Пуснете ме! Помощ!
— Безсрамница! — извиси ядосано глас работникът. — Аз преди малко бях в коридора и те видях тук. Какво търсеше?
— Да — потвърди приятелят му, който също се беше промъкнал напред. — Така е! Маджия идва тук. И аз я видях! Помислих си, че тази стая е нейна, но сега разбирам, че е била чужда.
— Лъжа — извика Маджия, но младежът я бутна към стената.
— Нещастнице, ще кажеш ли какво търсеше тук? — обади се пак първият миньор. — Ще признаеш ли изобщо, че си идвала тук в отсъствието на тази жена?
Момичето подскочи като гумена топка от здравата ръка на мъжа.
— Пусни ме, пусни ме — викаше Маджия.
— Говори или ще ти извия врата!
— Да, бях тук — изпъшка тя. — Исках само…
Силна плесница изплющя по лицето й. Полицаят хвана ръката на миньора.
— Така не може! Това е саморазправа.
— Така е, дявол да го вземе, но нима може да остане спокоен човек при такова нещо! Ако не бях дошъл, какво щяхте да направите на тази бедна жена!
Полицаят вдигна Маджия. Той трудно скриваше удовлетворението си, че интригантката беше наказана без неговата намеса.
— Пуснете я да се измие и ще я заведа в участъка — каза той. — Но какво стана с приятелката й?
Съучастничката на Маджия, като видя, че работата взема неблагоприятен обрат, си плю на петите и бързо напусна заведението.
— Ще я намерим! — забеляза спокойно полицаят. Той избърса кръвта от лицето на Маджия, качи се с нея в един файтон и я отведе в полицейския участък.
Ирма още не можеше да се съвземе. Всички се събраха около нея и започнаха да я успокояват.
— Това е било просто шега, мис — каза нейният спасител. — Имахте късмет, че пристигнах навреме.
Ирма му подаде мълчаливо ръка в знак на благодарност.
— Мъчно мога да понеса този срам — каза тя с треперещ глас, все още сломена от обвинението срещу нея.
— Нищо, успокойте се. С хора от подобен род човек не бива да се церемони, нито пък да страда заради тях. Сега Маджия може да е доволна. Ще полежи за това няколко месеца в затвора.
Междувременно пристигна и собственикът на заведението.
— Виждате ли какви неприятности ми се струпват на главата? — заоплаква се той.
— Получавате, каквото заслужавате — отговори му миньорът, усъмнен в неговата искреност. — Къде бяхте досега? Бяхте длъжен да вземете отношение! Къде се крихте досега? Ако бяхте на мястото си като собственик на това заведение, нямаше да се случват подобни работи.
— Но какво да правя? — продължи да се оплаква съдържателят. — Долу, в салона, всичко е наопаки. Посетителите до един научиха за станалото.
— Толкова по-добре! Нека знаят с какви жени работите на сцената си.
— Това не може да се издържа повече! — каза отчаян собственикът. — Успокоявах ги, но те дори ме удариха, макар че не се разправях с тях. Клиентите ми хвърлят и чупят бутилки и чаши.
И наистина откъм залата долиташе страшен шум.
След като се успокоиха посетителите, в залата се разнесе песента на Ирма. Нежната мелодия окончателно уталожи страстите. Тази жена умееше да трогва и привлича и най-твърдите сърца с чистотата на своята душа.
Само едно тя не можа да направи — да победи злото в Артур. Но нима неговото сърце беше човешко!