— Да — потвърди приятелят му, който също се беше промъкнал напред. — Така е! Маджия идва тук. И аз я видях! Помислих си, че тази стая е нейна, но сега разбирам, че е била чужда.
— Лъжа — извика Маджия, но младежът я бутна към стената.
— Нещастнице, ще кажеш ли какво търсеше тук? — обади се пак първият миньор. — Ще признаеш ли изобщо, че си идвала тук в отсъствието на тази жена?
Момичето подскочи като гумена топка от здравата ръка на мъжа.
— Пусни ме, пусни ме — викаше Маджия.
— Говори или ще ти извия врата!
— Да, бях тук — изпъшка тя. — Исках само…
Силна плесница изплющя по лицето й. Полицаят хвана ръката на миньора.
— Така не може! Това е саморазправа.
— Така е, дявол да го вземе, но нима може да остане спокоен човек при такова нещо! Ако не бях дошъл, какво щяхте да направите на тази бедна жена!
Полицаят вдигна Маджия. Той трудно скриваше удовлетворението си, че интригантката беше наказана без неговата намеса.
— Пуснете я да се измие и ще я заведа в участъка — каза той. — Но какво стана с приятелката й?
Съучастничката на Маджия, като видя, че работата взема неблагоприятен обрат, си плю на петите и бързо напусна заведението.
— Ще я намерим! — забеляза спокойно полицаят. Той избърса кръвта от лицето на Маджия, качи се с нея в един файтон и я отведе в полицейския участък.
Ирма още не можеше да се съвземе. Всички се събраха около нея и започнаха да я успокояват.
— Това е било просто шега, мис — каза нейният спасител. — Имахте късмет, че пристигнах навреме.
Ирма му подаде мълчаливо ръка в знак на благодарност.
— Мъчно мога да понеса този срам — каза тя с треперещ глас, все още сломена от обвинението срещу нея.
— Нищо, успокойте се. С хора от подобен род човек не бива да се церемони, нито пък да страда заради тях. Сега Маджия може да е доволна. Ще полежи за това няколко месеца в затвора.
Междувременно пристигна и собственикът на заведението.
— Виждате ли какви неприятности ми се струпват на главата? — заоплаква се той.
— Получавате, каквото заслужавате — отговори му миньорът, усъмнен в неговата искреност. — Къде бяхте досега? Бяхте длъжен да вземете отношение! Къде се крихте досега? Ако бяхте на мястото си като собственик на това заведение, нямаше да се случват подобни работи.
— Но какво да правя? — продължи да се оплаква съдържателят. — Долу, в салона, всичко е наопаки. Посетителите до един научиха за станалото.
— Толкова по-добре! Нека знаят с какви жени работите на сцената си.
— Това не може да се издържа повече! — каза отчаян собственикът. — Успокоявах ги, но те дори ме удариха, макар че не се разправях с тях. Клиентите ми хвърлят и чупят бутилки и чаши.
И наистина откъм залата долиташе страшен шум.
След като се успокоиха посетителите, в залата се разнесе песента на Ирма. Нежната мелодия окончателно уталожи страстите. Тази жена умееше да трогва и привлича и най-твърдите сърца с чистотата на своята душа.
Само едно тя не можа да направи — да победи злото в Артур. Но нима неговото сърце беше човешко!
Краят на песента
Мануелита се приготвяше за път, считайки барона още за упоен. Но този физически силен човек, който дори в злините си умееше да увлича хората и да ги кара да му се възхищават, защото те често се впечатляват от силата, без да обръщат внимание на злото, което тя носи, бе успял благодарение на силната си физика да се съвземе и да се развърже сам. Сега искаше да иска сметка за това, което му се беше случило.
Единствената, която можеше да отговаря, бе Мануелита. И той се насочи към нея. Тя реши също да се защищава. Само присъствието на духа можеше да я спаси.
— А, ти ли си? Откъде идваш? — попита тя с привидно спокойствие. — Изглеждаш странен!
Погледът на красивата вдовица тайно се плъзгаше по барона, търсейки да разбере дали той знае, че тя е причина да бъде хипнотизиран. Като долови, че той нищо не подозира, въздъхна леко:
— Случи ми се нещо много странно!
— Какво, любопитна съм да разбера?
— Нещо необяснимо!
— Разкажи ми!
Баронът леко се усъмни и изгледа своята любовница с изпитателен поглед. Нейното лице остана непроменено.
— Тази вечер ходих в синия салон — каза той, като въздъхна силно.
— Аха! — възкликна Мануелита.