Шепот на учудване се разнесе из редовете на присъстващите. Решиха да напуснат залата Донелсън и Филип. Тайнственият чужденец ги последва.
В един миг г-жа Донелсън почувства някакво безпокойство. Вдигна глава и видя маркиза, който беше спрял пред нея и я гледаше с проницателен поглед. Това продължи няколко секунди, след това той бързо настигна Филип и съпруга й.
В това време другите спореха какъв предмет да скрият. Най-после се спряха на една брошка.
— Но къде да я скрием?
— Позволявате ли да я забодем на вашата рокля, г-жа Донелсън? — попита един от господата.
— Не! — отказа категорично тя. — Страх ме е от този човек. Предчувствам, че ме застрашава някаква опасност.
Най-после мъжете решиха да скрият брошката между зъбите на черепа, които беше на масата.
Скоро след това Донелсън и Филип се върнаха в салона, водейки маркиза за ръка. Когато стигнаха в средата на салона, той пусна ръцете им и се обърна към един от присъстващите, до когото случайно се допря.
— Бъдете така добър, подайте ми ръката си!
И като хвана лявата му ръка, започна да обикаля с него салона. В един миг забави стъпките си и се спря като човек, незнаещ какво да прави по-нататък.
Но изведнъж човекът с маската се обърна и направи няколко крачки към масата. После отново спря. Обръщаше глава ту към лявата, към дясната свещ, като същевременно не изпускаше ръката на мъжа. След това се наведе бързо, вдигна черепа и извади от него брошката.
Силни аплодисменти изпълниха салона. Маскираният мъж се поклони в знак на благодарност. След това от един цилиндър извади навита на руло хартия, разви я и я показа.
Беше голяма карта на Северна Америка.
— Това, което направих преди малко, сега ще се опитам да направя на тази карта. Изберете си, разбира се, без да го казвате, град или някоя област на тази карта.
Всички се събраха около нея и започнаха наум да четат хилядите написани имена.
— Трябва да изберем нещо, което е мъчно да се намери — прошепна някой.
— Да, но какво?
Най-после изборът падна не върху град или област, а върху едно почти пресъхнало блато в територията на Аризона, Ред Лак — Червеното езеро.
— Така! Уверен съм, че няма да може да го намери! Дори и името му на картата е напечатано с толкова малки букви, че едва се чете — заяви самонадеяно един от мъжете.
Тайнственият маркиз, който беше излязъл от залата, се върна, воден за ръка от двамата си водачи. Отново поиска от един от мъжете да му подаде ръката си и да го заведе пред картата.
И сега очите му бяха завързани.
Стиснал ръката му, той направи с нея няколко кръга над картата. Внезапно спря и с пръст посочи някаква точка на картата. Тази точка беше Ред Лак в щата Аризона.
— Избраното от вас място е Червеното езеро — каза той, без да свали кърпата, закриваща очите му.
Изненадата за всички беше голяма и те продължително го аплодираха.
— Това за мен е необяснимо! — прошепна Донелсън на Филип.
— Имай търпение. Много работи ще узнаеш, когато дойде редът ти.
Донелсън започна да се страхува.
— Само да не ме прави на жаба! — изпъшка той жално, поглеждайки към жена си.
Мъжът с маската сне кърпата, с която беше закрил очите си.
— Това, което показах, е само началото, обясняващо отчасти влиянието на някои фактори върху душевния мир на човека. Сега ще проведем друг сеанс с помощта на някои от вас. Те трябва да изпълнят точно това, което им заповядам, за да почувстват благотворното влияние на някои сили. Разбира се, няма да успея с всички господа, затова ще се огранича с няколко опита.
Повечето от мъжете, между които и Филип, предложиха услугите си за опитите. Донелсън благоразумно предпочете да се въздържи.
Маркизът премести няколко стола на естрадата и покани няколко от господата да седнат на тях. След това се вгледа в очите на Филип, който седеше най-близо до него, и направи няколко движения с ръце. В залата се разнесе шепот на изненада — Филип беше заспал веднага!
От петимата, които се бяха поставили в разположение на маскирания мъж, трима изпаднаха в доста дълбок сън. Той се наведе над тях и полугласно им даде някакви заповеди.