След тия заповеди Филип трябваше да повярва, че салонът няма нито врата, нито прозорци. Единият от останалите двама мъже трябваше да си мисли, че в салона горещината е 50 градуса, а другият — че температурата е спаднала под нула градуса.
Тайнственият мъж ги събуди с няколко движения с ръце и леко подухване в лицата им.
В салона цареше гробна тишина.
Събудените отвориха очите си и загледаха учудено, Филип пръв стана от стола, оглеждайки се на всички страни.
— Но какво е това? — извика уплашено той. — Къде се намирам?
Донелсън промърмори доволно нещо.
— За бога! — продължи Филип. — Къде е вратата?
И пак се огледа уплашено на всички страни.
— Няма нито врата, нито прозорци! Боже мой, как ще излезем оттук?
В това време единият от двамата мъже се спусна към прозореца. Беше разкопчал дрехите си и дишаше тежко.
— Каква е тази тропическа горещина? Задушавам се! — и отвори бързо прозореца.
— Какво правиш, луд ли си! — извика другият. — Защо отваряш прозореца в този студ? Къде ми е палтото?
— Всички тук ще умрем от глад! — извика Филип отчаяно.
Мъжът с маската се приближи и прикова поглед в тях. След това един след друг ги отведе до столовете им. След миг умореното им дишане показваше, че бяха заспали отново.
Аплодисменти гръмнаха от всички страни. Удивлението им от тайнствената могъща сила на чужденеца беше безкрайно. Той учтиво им благодари и каза:
— Това, което видяхте, може лесно да се обясни. Когато човек е заспал, не мисли, няма никакви грижи. Затова в това състояние вярва, че всичко, което му казвам, наистина съществува.
Госпожа Донелсън стана от стола си.
— Къде отиваш, скъпа? — попита я съпругът й.
— Искам да видя дали и аз мога да бъда хипнотизирана.
— По-добре остани на мястото си.
— Не! Много съм любопитна да узная.
Красивата жена се приближи до маскирания, който стоеше неподвижно до приспаните членове на клуба.
— Искате ли да направите един опит и с мен? — попита го тя с чаровна усмивка.
В очите му като че ли блесна мълния.
— Защо не, милостива госпожо. С най-голямо удоволствие!
Скоро и съпругата на Донелсън спеше дълбоко.
Маркизът постоя около минута неподвижен, след това погледна лукаво към зрителите и решително се наведе към тримата спящи господа.
Този път не се чу нищо от това, което им каза. Заповедите бяха прошепнати на ухото на всеки от тях.
Тези трима господа биха били много учудени, ако можеха да разберат онова, което странният чужденец им заповяда. Всеки от тях получи следната заповед:
— Утре вечер ще дойдете на представлението. Трябва да донесете всичките си пари и ценни книжа, които имате в наличност. Ще ги оставите на мое разположение и ще се подчинявате на моите заповеди така, както се подчинявахте тази вечер!
Това беше странната заповед, която получи заедно с останалите и Филип.
След това маскираният мъж се приближи до госпожа Донелсън. Наведе се над нея и устните му й прошепнаха:
— Хубава госпожо, утре вечерта точно в девет часа идете на северната железопътна гара. Ще си купите билет за Бентън. Когато пристигнете там, ще слезете на гарата и ще чакате в чакалнята, докато дойда и аз.
Той се вгледа с голямо любопитство в хипнотизираната жена. Лицето й беше запазило спокойното си изражение. Тогава отново прошепна:
— Утре вечер ще откажете да придружите съпруга си на представлението, но ще настоявате той непременно да дойде. Всички скъпоценности, които имате, ще сложите в една чантичка и ще ги вземете със себе си.
След това докосна леко с ръце слепоочията на хипнотизираните и те отвориха очи.
Маскираният мъж бавно се приближи до масата и каза на зрителите:
— Последният ми опит ще надмине всичко, което видяхте досега. Заповедите, които дадох преди малко на тримата господа, приели така любезно да се подложат на моя експеримент, ще се изпълнят точно в продължение на двадесет и четири часа. Вие ще видите ефекта на представлението утре вечер. Съжалявам обаче, че не можах да постигна същия ефект и с младата госпожа. Но и моята сила има граница! Довиждане, господа!
След тези думи маркизът се поклони и напусна залата.
— Ей, Филип, събуди се! — смеейки се, викаше Донелсън. — Ако знаеш колко беше смешен, когато казваше, че ще умреш от глад! А как тичаше отчаян, за да намериш изход от залата!