— Това изпълва сърцето ми с радост — каза Ирма и му подаде ръката си.
Бяха стигнали до неговия дом.
— Сега ще се сбогувам с вас — каза Пати. — Досега не можехте да търсите детето си, защото нямахте средства, а имате и дългове. Зная, че лесно не можете да се отървете от този подлец. И понеже искам да ви помогна, днес отидох при един адвокат и заедно с него отидохме при съдържателя. Поисках му да ви освободи срещу едно малко обезщетение. Сега вече няма нужда да се връщате там, където толкова страдате, и ще можете да потърсите детето си. Съдържателят ще ви изплати и една значителна сума.
— Но защо сте направили това? — извика Ирма. — Защо заради мен се лишавате от припечеленото с толкова усилия? Не мога да приема тази жертва.
— Въпросът вече е приключен, мис, Бог да ви благослови да намерите детето си!
Пати се наведе и целуна ръката й. Веднага след това бързо се отдалечи. Напразно Ирма го викаше да се върне. Развълнувана и смутена, тя се прибра в стаята си и пак заплака. Но сега в скръбта й имаше и малко радост. Вече можеше да отиде в Марвил.
Смело начинание
Тайнственият чужденец, който толкова бе учудил висшите кръгове в Нашвил, седеше в разкошната хотелска стая и се усмихваше зловещо. Усмивката му означаваше тържество над хорската глупост и лековерие, а също така, че стои над всички, които поне за миг си помисляха, че могат да му се присмеят или да го надлъжат.
Сега беше без маска. Лицето му беше открито. Това беше истинското лице на човека със стоте маски: Норт, Гулд, Уилсън, Върмънт, Уорънс, барон Фон Фалкенбург.
От М. той избяга благополучно, като успя да вземе със себе си цялото си богатство. Помогна му Хосе. Двамата заличиха следите си и успяха да заблудят полицията. Артур се ужасяваше от мисълта, че може да бъде заловен. Това го принуждаваше да измисля най-различни планове в случай на бягство. Те бяха така гениално замислени, изпълнени с умение и смелост, че поставяха полицията в безпомощно състояние.
Надявайки се само на себе си, той успя да остави далеч зад себе си М. и когато се отдалечи много, намери град Нашвил за безопасен и реши да се установи в него. Хрумна му мисълта да започне да хипнотизира хората. Тази способност вече му се удаваше и беше нещо съвсем ново за него. А това го привличаше.
Затова сега, потънал в дълбокото кресло, самодоволно се усмихваше. Пръстите му потрепваха, предчувствайки предстоящия успех. Така потреперват пипалата на паяка, преди да хване своята жертва.
— Мисля, че ще успея — прошепна той. — Не съм напълно сигурен, но вярвам в щастието си. Досега то не ме е изоставяло никога.
Отново и отново преценяваше плановете си, магическата сила на очите си. Беше изучил едно страшно изкуство, за което науката и силата на волята му помогнаха. С първия сеанс има успех. Измислената титла на маркиз също улесняваше появата му сред изисканото общества.
Той мечтаеше да стане много богат. Сега отново можеше да постигне тази мечта. Но покрай нея се разгоря и старата му страст на ловец на жени.
Беше срещнал красива жена, която много му хареса, и кръвта му закипя. Звярът в него се пробуждаше, ставаше опасен в желанието си да се нахвърли върху богатата плячка. Той душеше, дебнеше, усещаше във въздуха уханието на нежна плът, на кръв. Очите му пламтяха, ръцете бяха готови да прегръщат сладострастно, зъбите бяха готови да разкъсат врага.
Кой можеше да устои на такъв противник? Кой можеше да устои на страстното му увлечение?
Г-жа Донелсън беше най-новата му плячка. Тя беше много красива и елегантна. Очите, косата — всичко в нея му напомняше Ирма.
Той не я беше забравил, все още я желаеше. И сега, като видя жена, която много приличаше на нея, поиска да компенсира нейната загуба. Знаеше, че трудно можеше да намери жена, която да съперничи по красота с дъщерята на граф Фон Хоенщайн.
Да я спечели отново, за него това беше въпрос на живот и смърт.
Той се засмя самоуверено.
„Ще намеря Ирма на всяка цена. Дотогава други жени ще я заместят. Хосе и Боб чакат. Метисът е хитър. Ще го изпратя по следите на Ирма. Тя трябва да бъде пак моя, а сега не трябва да изпусна тази красива амазонка!“